Внимателните читатели знаят, че в поредицата "Поет за поета" вече излязоха две книги – на Александър Геров в подбор на Иван Цанев и на Иван Радоев в подбор на Александър Шурбанов. "Зрящият е хляб" е третата книга, в която поет прави селекция на стихотворенията на поет от предишно поколение, като идеята е да се откроят "трайните неща" от поетическото ни наследство, "избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник", нещо като "своя книга на другия". Тази идея на издателката Даря Хараланова е чудесен начин следващите млади поколения читатели да погледнат на творчеството на известни наши поети през очите на друг поет.
Всяка книга е придружена с текст на съставителя и в случая Яна Букова е следвала принципа на хронологията, избирайки от малкото излезли книги на Биньо Иванов, като по този начин проследява творческия му път и метод. Тя завършва така своя послеслов:
"Стиховете на Биньо Иванов са не само живо, заредено с неизчерпаема поетична енергия наследство, те са важен и винаги актуален урок. Модел за следване. По своята философия и направа те премахват и обезсмислят редица фалшиви "дилеми", с които българската литература препъва себе си повече от век и половина. Силно локална, взряна и черпеща от корените си, поезията му е глобална в резултата си, световна в тематиката и в мащаба на познанието си. Базирана на българския език почти до непреводимост, тя е изцяло преводима в естетически план, нареждаща се до най-ярките световни образци на радикална езикова поезия. Тя е пример как един голям автор заличава с присъствието си условности като периферия и център, компенсира със смелостта си и поетичния си инстинкт липсата на достъп и ограниченията, налагани от един цензорски режим, напипвайки, откривайки сам, разработвайки по собствения си неповторим начин пътища и стратегии от поезията на ХХ век, не догонвайки, не подражавайки, а равностойно и равнопоставено със своите световни съвременници. Неговите ученици тепърва предстоят."
А ето и мнението на литературния критик д-р Гергина Кръстева: "Поезията на Биньо Иванов е онази частица от историята на съвременната българска литература, съществуването на която ни убеждава, че може да се появи – в същата тази история – лирика, неподвластна на гравитацията на тукашното писане, лирика, прорязала като "светкавица върху небето ясно" соцреалистическата безоблачна гладкост. Биньовата поезия – също като душата на глухарчето от стиховете му – тържествено лети, превземайки всички небесно-земни висоти на едно неистово и непознато – до нейното раждане – новоизричане. Тя е не просто друг език, с който се изговаря мисълта. Тя самата е друга "мисъл на езика". С нея светът, който се изкушаваме да мислим като понятен и познаваем, се новоназовава, пре-написва, пре-сътворява, пре-изобретява. "Светият кръст на кривата си мисъл закрепил", недосегаем за изпепеляващия огън на забравата е Биньо Иванов – този възхитителен поетически саламандър."
На ход са читателите.
Чуйте Яна Букова.
