10
Чуй новината: Д-р Теодор Цанков, специализант по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ "Александровска", първият парамедик у нас и зам.- председател на Съюза на парамедиците в България е гост на рубриката на БНР "Вдъхновяващи" с отговори по най-акуталните въпроси на нашето здравеопазване, спешната помощ, мястото на парамедиците в системата, въздушните линейки, младите специализанти по медицина.
Пътят към медицината започва от една вдъхновяваща история
Д-р Цанков започва работа в спешната помощ още на 19-годишна възраст. Като ученик е част от обученията на Българския младежки Червен кръст, а през 2012 г. става един от първите парамедици, завършили колежа в Благоевград.
"Имаше един много хубав филм за парамедици. Вдъхнових се, започнах да се интересувам и разбрах, че има обучение. След 12 клас нямаше никаква възможност да работя като парамедик", каза за БНР д-р Теодор Цанков.
Поради липса на щатове тогава започва работа като шофьор на линейка в Пловдив. Дава интервю за проблемите в системата и е принуден да напусне:
"Едно момче на 22 години, когато застанат пред него двама директори… някак си клякаш и не можеш да устоиш."
По-късно записва медицина и днес е специализант по анестезиология и интензивно лечение.
Защо парамедицината още не работи ефективно у нас?
По думите му българската система за спешна помощ страда не от липса на специалисти, а от липса на добра организация:
"Нямаме административен капацитет в сектор "Спешна помощ". Егото в медицината често надскача професионализма и затова няма единна структура, която да обедини всички специалности."
Д-р Цанков даде пример с Румъния, където пожарната и парамедиците са обединени в единна система и реагират в рамките на златните осем минути:
"Това може да стане и в България – почти безплатно. Нужно е само добра административна структура."
Как трябва да изглежда екипът в линейка?
Според д-р Цанков бързата и ефективна помощ започва още от обаждането към 112, където трябва да се прави качествен триаж.
"Диспечерите трябва да разпознават критичните състояния. Парамедиците могат да започнат стабилизацията, а когато е необходимо - да извикат лекар."
По думите му в Румъния при тежък случай могат да бъдат изпратени едновременно моторист-парамедик, линейка и лекарски екип.
Въздушната линейка - добра идея, но с ограничена употреба
Д-р Цанков е преминал обучение за работа във въздушна медицинска помощ, но не работи там: "Подадох документи. Прецениха, че имат достатъчно капацитет. Но аз имах желание да работя и там, затова си мисля, че в бъдеще ще се насоча към някоя добре работеща HEMS система в друга европейска държава!"
Според д-р Цанков към момента хеликоптерите у нас изпълняват предимно вторични мисии - прехвърляне на нестабилни пациенти от по-малки болници към София:
"Добро е, че се прави, но това са вторични полети. Все още няма случай, при който ХЕМС да е транспортирал пострадал директно от мястото на катастрофа."
Ежедневието в реанимация – между професионализма и бърнаута
Като лекар в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Александровска болница, той признава, че екипите работят при огромно натоварване:
"Анестезиолог-реаниматорите, хирурзите и спешните медици живеем в бърнаут. Дежурствата са по 12 и повече часа. Няма програми за психологическа подкрепа за медицинския персонал. Въпреки това отношенията в клиниката са пример за добър колектив. Работим рамо до рамо. Странно е да го кажа, но е напълно възможно в България."
Български екип сред най-добрите в Европа
През септември български екип, воден от д-р Цанков, участва в престижното състезание Eurosim Cup във Виена. Състезанието се провежда всяка година в рамките на Европейския конгрес по спешна медицина. За първи път страната ни изпрати отбор (от четири човека) за участие в състезанието. В него участват лекари, парамедици и медицински сестри, трима от които са от екипа на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Александровска“: д-р Теодор Цанков, м.с. Гергана Ангелкова и Кристина Божкова – студент по медицина и болногледач в КАИЛ. Българският екип премери сили с най-добрите в Европа, демонстрирайки професионализъм, екипност и отдаденост на каузата за спасяване на човешки животи. Там медиците демонстрираха умения по европейските протоколи за спешна помощ.
"От 14 отбора се класирахме в топ 5. Доказахме, че в България може да има спешна помощ като по филмите. Добрата новина е, че вече пожарната открива първи щатове за спасители-парамедици.
За агресията към медици - къде е причината?
"Аз никога не съм срещал агресия към себе си, защото винаги съм показвал на пациента, че съм там, за да му помогна. Има си начини да бъдеш човечен. Но напрежението в системата често създава конфликтни ситуации:
"За семейството на пациента това е най-ужасният ден. За лекаря понякога е ежедневие. И когато не премерим думите си - агресията е неизбежна."
Поглед напред
Д-р Цанков продължава да вярва, че промяната е възможна:
"Надявам се да продължа да се блъскам в тази стена. Ставаме все повече, блъскаме по-силно… и един ден ще падне."
