Българската делегация е била затворена в Мадридския замък в предградията на Париж и й се поднасят условия без право на обсъждане, а сроковете за тяхното приемане са ултимативно кратки. И всички опити за ревизия поне на териториалните клаузи се оказват неуспешни. Прилагат се и жестоки финансови клаузи. България е натоварена с огромни репарации: баснословната сума от 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Военните клаузи пък забраняват на страната да има редовна армия, ограничават доброволческата наемна армия до 20 хиляди души, 10 хиляди жандармерия и три хиляди души погранична стража. Така страната в продължение на години трябва да плаща репарации, избухват и граждански конфликти. И най-важното, пречупва се вярата на българите, че могат да решат сами своя национален въпрос.

Какви са били възможностите на страната ни за отстояване на интересите в сравнение с други победени държави?

Първият договор се сключва с Германия и до голяма степен се налага като образец по отношение на другите победени държави: България, Австрия, Унгария и Турция. Основният повик на Жорж Клемансо, който е министър-председател на Франция и председател на Парижката мирна конференция, е, че победените трябва да платят. Но той има предвид победените народи. И това е основният грях на тази конференция, тъй като не се наказват правителствата, допуснали стратегически грешки и военни престъпления /за такива престъпления се говори при победените, не и при победителите/, а се наказват цели народи, без право да им се даде възможност дори да изкажат собственото си мнение по отношение на предлаганите условия.

Възможно ли е било у нас да се формира единна политика по договора и дали това е имало някакво значение?

За пръв път в България нещастието принуждава политическите партии да направят широка коалиция, в която участват демократи, радикали, широки социалисти, земеделци, народняци – няколко партии, без тези, които са били на страната на Германия като Либералната партия. Правят се опити да се спаси каквото може. Първоначално министър-председател е бил Теодор Теодоров от Народната партия, който в своята реч пред Парижката конференция за мир хвърля отговорностите главно върху цар Фердинанд и Васил Радославов. По това време цар Фердинанд вече е напуснал България, Радославов също е заминал с него за Германия. Министрите му са арестувани и Теодоров обещава, че ще бъдат съдени, тъй като са отговорни за присъединяването на България към Германия. Но той не е чут на конференцията. След Теодоров министър-председател е Александър Стамболийски, който печели изборите на 6 октомври 1919 година. И Стамболийски, който се е борил непрекъснато против намесата на България във войната и заради това е бил хвърлен в затвора, е трябвало да подпише Ньойския договор, с надеждата за мирна ревизия на тежките договорни условия.

Вярно ли е, че той счупва писалката след това?