Многобройните пещери в България са притегателни за спелеолози и туристи със своите подземни лабиринти и зали, реки и причудливи варовикови форми. Но към сътвореното от природата хората са добавили през вековете и цяла пещерна „митология” – тайнствени истории, предания, поверия, ритуали. Повече от деветдесет са „свещените” пещери в България според едно етноложко проучване. Някои са били обитавани в праисторически времена, като известната със своите скални рисунки пещера Магурата. Други са служели като астрономически „наблюдателници” или място за свещенодействия на древните траки. През Средновековието християнски отшелници са създали свои храмове и обители в скални отвори като най-популярния Аладжа манастир или единствения все още действащ скален манастир – Бесарбовския.


Може би фолклорните разкази за тайнствено зачатие и раждане в пещери са по-късна адаптация на древен култ, за който свидетелства една пещера, открита преди няколко години от археолози и определена като древно тракийско светилище. Само веднъж в годината – в деня на пролетното слънцестоене – един слънчев лъч попада точно във входния отвор на пещерата и навлиза до 22 метра навътре. Смята се, че пещерата е древен орфически олтар - олицетворение на Земята като Богиня-майка, която Богът-слънце опложда в този момент. Тази представа много нагледно се подкрепя и от формата на пещерата, заради която е наречена Вулвата (пещера-утроба). Сходен смисъл имат и древни ритуали, които отвеждат моми и ергени в някоя пещера, за да бъдат посветени в зрелостта. А за други се вярва, че ако бездетна жена пренощува в пещерата или пие от бликащ вътре извор, ще зачене. Един от тези примери е пещера в Странджа. По-късно това вярване е християнизирано. Хората са вярвали, че Света Марина, която е живяла в тази пещера, закриля жените и ги дарява с рожби. Според източноправославното предание Христовото Рождество се случва в пещера. Затова в иконите Богородица с Младенеца са изобразени именно в пещера.
Снимки: Венета Николова
Българското хоро е една магия, вълшебен кръг, който зарежда с неповторимата енергия на нашия български дух, традиции, идентичност – споделя журналистът Милена Милотинова, която наскоро представи новия си документален филм "Магията на българското..
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..