
© Снимка: Венета Павлова
„И още един паметник – става дума за бронзова плочка от тока за колан, на която има великолепно изображение на лъв – продължава Николай Овчаров. – Находката е интересна, защото е от втората половина на XIV век. Знаехме, че по времето
на цар Иван Шишман лъвът се превръща
в държавна емблема, има го върху монети от неговото време. Разбира се, има
изображения на лъвове и в по-старите
столици Плиска и Преслав, но именно в
последните години на българската
средновековна държава лъвът става
неин символ.”
Археолозите са открили и останки от най-ранния под на храма „Св. Св. Петър и Павел” – от XIII век. Той е бил покрит с красива мозайка от италиански и гръцки мрамори. „Подобни са подовете на „Сан Клементе” в Рим, на най-големите църкви от XIII - XIV век в Константинопол. Сега ние виждаме какъв е бил първоначалният блясък на тази църква” – споделя проф. Овчаров. Периодът XV - XVII век също е бил проучван. Намерен е епископски гроб, както и свидетелства за материалната култура на българите, живели по това време. „Открихме силна социална диференциация, очевидно тогава е имало заможна търговска прослойка в града” – посочва д-р Хитко Вачев.
На 17 ноември Църквата възпоменава свети Григорий Неокесарийски, чудотворец . Роден в град Неокесария (Мала Азия), в младостта си учил в Александрия при известния учител на Църквата Ориген. Връщайки се в Неокесария, Григорий се оттеглил..
В света на траките, където нямало писменост, най-важните послания са се предавали чрез изкуство. Летнишкото съкровище е именно такова послание – за власт, вярвания и път към мъдростта. Това уникално откритие, датирано между 385 и 335 г. пр. Хр.,..
На 16 ноември Църквата възпоменава свети апостол и евангелист Матей . Той е един от дванадесетте апостоли. Бил родом от Капернаум, наричали го още Левий и бил митар - събирач на данъци. На брега на Тивериадското езеро край Капернаум,..