През последните десетина години в България излязоха наяве доста скандални примери за лошите условия в социалните домове, в които живеят сираци или деца с увреждания. Преходът към пазарно стопанство, започнал в България след 1990 г., финансовите затруднения за държавата, а в определен момент и липсата на грижа за развитието на тези институции се отразиха негативно на условията за живот в тях. Основни моменти в политиката на сегашното българско правителство са закриване на специализираните домове  чрез настаняване на децата  в центрове от семеен тип, чрез развитие на приемната грижа и подкрепа за семействата в риск, за да не изоставят децата си.  Добрата новина е, че за развитието на този процес България може да използва финансиране от различни програми на ЕС.

През февруари тази година правителството прие стратегически документ , наречен „Визия за деинституционализация на децата в Република България”. Той предвижда постепенното закриване на социалните домове за деца през следващите 15 години. Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалните грижи, пояснява:

„В рамките на тези 15 години се предвижда закриване на всички специализирани институции във вида, в който те съществуват в момента в България. Говорим за закриване на 32 дома за медико-социални грижи за деца до 3 години, 25 дома за деца с увреждания и 76 дома за деца, лишени от родителски грижи, които в момента се управляват чрез общините. Това е  дългосрочен план, който е одобрен на ниво Европейска комисия като политика на България. Първият проект, чието изпълнение вече стартирахме, е ориентиран към закриването на домовете за деца с увреждания. Това са 24 специализирани институции за деца с психически увреждания, разположени в цялата страна, и  един дом за деца с физически увреждания.”

Закриването на една институция представлява дълъг процес, посочват от Агенцията за закрила на детето. На първо място трябва да се отчетат потребностите на детето и да се търси и най-малката възможност за връщане на децата в биологичните им семейства. Ако това не може да стане, за децата се осигуряват възможно най-добри условия чрез настаняването им в центрове от семеен тип, в  малки къщички, в които децата живеят  при условия, доближаващи се до семейната среда. Там ще се отглеждат в групи от 10 до 15 деца най-много. Друга възможност е приемната грижа. Но засега българите остават дистанцирани от нея. Все още малко български семейства се решават да предприемат такава стъпка - понякога поради недостатъчна информираност, понякога поради финансова или психологическа бариера. „Насърчаването на приемната грижа е другият основен акцент в процеса по закриване на специализираните институции за деца”, допълва Валентина Симеонова:

„Стартирахме много сериозно процеса на информиране на обществото за същността на приемната грижа и вече имаме успех в това отношение – посочва тя. - Съвместно с  УНИЦЕФ разкрихме специални центрове за информиране на хората. Нараства интересът към услугата „приемна грижа” и се надяваме тя да бъде добра алтернатива за децата, които днес са настанени в специализираните институции.”

Първоначалният етап от дългия процес по закриването на специализираните институции за деца ще използва финансиране от  европейската Оперативна програма” Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013” в размер на 25 млн. лева. Отделно по програмата е осигурено финансиране за широк кръг социални услуги за деца и семейства в риск. Средства са осигурени и от Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”. Ще се използват и финансовите възможности на Програмата за развитие на селските райони. Крайната цел на започналите промени, засягащи специализираните институции за деца, е закриването на над 130 дома в следващите 15 години. След този период названието „Дом за деца, лишени от родителска грижа” трябва завинаги да изчезне от нашия речник и действителност.