На 26 октомври се навършват 825 години от въстанието на братята Асен и Петър, довело до освобождението на България от византийско владичество, продължило близо 170 години. Българските земи падат под властта на Контантинопол в 1018 г. след продължителна съпротива. В присъединените територии е наложена византийската военно-административна и данъчна система. Българските земи са разделени на области, управлявани от стратези. Самостоятелната Българска патриаршия е понижена в ранг архиепископия с център Охрид. Въвежда се и т.нар. прония – форма на поземлена собственост, при която земята се предоставя на аристократи с правото да събират данък. Докато в Първата българска държава данъците са само натурални и ангарийни, то сега, наред с тях, се появяват и парични, което затруднява още повече живота на населението. Българите не се примиряват с тежкото си положение и на няколко пъти предприемат опити за отхвърляне на византийската власт. Въстанията са неуспешни, но това не намалява устрема им към свобода.

В края на XII в. Византия преживява сериозна политическа криза. Нарастващият сепаратизъм разклаща империята. Българските земи на два пъти са опустошени от участниците в Първия и Втория кръстоносни походи. Териториите северно от Стара планина стават арена на печенежки и кумански набези. От северозапад нахлуват унгарци и сърби. Междувременно в Константинопол е извършен преврат и през 1185 г. за император е обявен Исак II Ангел, известен със своята нерешителност. Първите му задачи са да установи вътрешен и външен мир – подписва договори със сърбите и унгарците и взема за жена унгарската принцеса Маргарет. В желанието си да вдигне голяма и величествена сватба императорът налага допълнителен данък върху добитъка за цялото население, но в българските земи, на север от Балкана, той е няколко пъти по-тежък от другаде.

Това поражда брожения сред народа. Първо се надига населението от Източна Стара планина. Действията там обаче са предимно стихийни. В Търново начело на народното недоволство застават двама местни аристократи, братята Асен и Петър. На 26 октомври, (Димитровден) 1185 година, по повод освещаването на църквата „Св. Димитър” в града се събира голямо множество. Двамата разпространяват слуха, че Свети Димитър вече не е закрилник на Солун, който е завладян от норманите. Показват негова икона, която по чудотворен начин се е озовала в новооткрития храм, за да подпомогне българите в борбата им за свобода. Първият акт на двамата братя е да възстановят самостойността на Българската църква. Трима гръцки владици, събрани за освещаването на църквата, са заставени да ръкоположат българския монах Василий за архиепископ. Той от своя страна коронясва за цар на българите по-големия брат Теодор, който приема името Петър в чест на царя-светец Петър I (927-970 г.) По този начин се подчертава приемствеността с владетелите от Първата българска държава. Събралото се множество подкрепя това начинание и се обединява в името на възстановяването на някогашното велико българско царство. Скоро въстанието обхваща цяла Северна България. През пролетта на 1186 г. Асен и Петър повеждат своята войска към старата столица Преслав, като с превземането й искат да покажат, че възстановяват Българската държава в пълния й блясък. Силният гарнизон и укрепленията обаче ги възпират. Така столица на Второто българско царство за повече от два века става Търново.

Успешните действия на българите внасят тревога във Византия. С потушаването на въстанието се заема лично император Исак II Ангел. През лятото на 1186 г. начело на голяма армия той преминава старопланинските проходи и изненадва бунтовниците. Асен и Петър са принудени да отстъпят зад Дунав и да търсят помощта на куманите. Няколко месеца по-късно се завръщат с отрядите си, като водят със себе си и куманска конница. Първо се укрепяват здраво северно от Стара планина, а после се заемат с освобождаването и на други български земи. Войските им преминават южно от Балкана и се насочват към Айтос, Анхиало, Стара Загора и др. В същото време в Югозападна България на борба срещу византийците се вдига боляринът Добромир Хриз.

През пролетта на 1187 г. Исаак II Ангел решава отново да премине с войските си през Стара планина. При крепостта Ловеч обаче той се натъква на добре организирана отбрана. След тримесечна неуспешна обсада императорът е принуден да сключи мир. Този акт отбелязва и успешния край на въстанието. Според клаузите на мирния договор българите изпращат като гарант във византийската столица по-малкия брат на Асен и Петър – Йоаница, наричан още Калоян (Хубавия Йоан), а императорът признава властта на Асеневци над Северна България.

Въпреки че въстанието не решава напълно въпроса с легитимността на българската държава – дело на следващите владетели от династията Асеневци – то премахва византийската власт над голяма част от българските земи и поставя началото на Второто българско царство. Пътят към политически, икономически и културен разцвет на възстановената държава е открит.