Роботи, които изразяват и разпознават емоции, умеят да комуникират с хората, сами усвояват нови знания и изпълняват различни задачи. Ако всичко това доскоро беше само част от научната фантастика, то в последните години все повече започва да се превръща в реалност. Заслугата за това е на учени от цял свят, изкушени от предизвикателството да създадат изкуствен интелект. Един от тях е и българинът д-р Петър Кормушев (http://kormushev.com). „Идеята в роботиката е да може да се комуникира с машината по естествения начин, по който общуваме всеки ден с другите хора, както и да извършва повече и по-интересни задачи в ежедневието”, обяснява младият учен. Съществува ли обаче риск човекът да бъде заместен от робота?

 

„Мисля, че това не бива да е нашата цел – категоричен е д-р Петър Кормушев. – На първо време целта е да направим роботи, които могат да бъдат много добри асистенти на хората и да вършат всички тези задачи, които са трудоемки, свързани са с рискове за здравето или са много скучни и няма смисъл хора да ги извършват. Също и задачи, в които трябва да се използва много голяма сила. Например, сега при събитията, които се случиха в Япония, имаше толкова голяма нужда от машини, които да помагат на хората да разчистват тези огромни количества развалини, да търсят затрупани хора и т.н. Но основната цел на роботиката, според мен, в близко бъдеще е да се направи изкуствен интелект, който може да даде по-висока степен на интелигентност на роботите, за да могат те да бъдат по-адаптивни, да може един и същи робот да участва в различни типове задачи, да може да се адаптира по-лесно. Досега всичко, което е направено в роботиката, е много тясно специализирано. Всеки един робот, който се прави, се проектира едва ли не на ръка за определена задача, да върши едно определено нещо и все още няма такъв универсален робот, който да може да се прилага за много различни типове задачи и ситуации. Това е трудно да се постигне, но според мен ще бъде основната цел в близките 20, 30, 40 години – да се направят по-универсални роботи.”

 

Петър Кормушев е завършил две магистратури – „Изкуствен интелект” и „Био- и медицинска информатика” във Факултета по математика и информатика на СУ. Защитава докторантура в токийския Институт по технологии в Япония. Дисертацията му е посветена на методи за ускоряване на обучението на роботи, когато се използват компютърни симулации. Предложеният от него подход, наречен Time Hopping/Time Manipulation, ускорява многократно обучението в симулация и може да се прилага за по-ефективно обучение на роботи. Младият учен е носител и на няколко престижни награди. От около година и половина работи като пост-докторант в Италианския институт по технологии в Генуа. Изследователските му интереси отново са в областта на разработването на алгоритми за обучение и самообучение на роботи.

 

„Това, с което се занимавам, е в две основни направления. Едното направление е обучение чрез имитиране – обяснява д-р Кормушев. – В това направление създавам алгоритми, които помагат на робота да придобива знания, демонстрирани от хора. Мога да ви дам един пример с експеримент, който съм правил – робот трябваше да обръща палачинки, сравнително лесна задача за изпълнение за повечето хора. С малко упражнения всеки човек може да се научи да обръща палачинки успешно. Но за роботите една такава на вид лесна задача, е изключително трудна. Един от алгоритмите за обучение, който направих, постигна точно това, след 30-40 опита роботът се научи да обръща палачинката. Естествено и други такива опити сме правили тук в Италианския институт по технологии, в който работя в момента. Второто направление е свързано с методи за самообучение, при които роботът сам открива начина, по който трябва да се извърши задачата. В този случай няма демонстрация, няма имитация, няма човек, който да демонстрира как трябва да се извърши задачата. Това е сравнително нов метод и той позволява на робота сам да изчисли какви действия са необходими, за да се достигне целта, която е зададена от човек. Това е доста перспективен метод, който има доста голямо бъдеще според мен, но все още не е достатъчно добре разработен в роботиката. Това, което аз успях да постигна до този момент, е да науча нашият хуманоиден робот iCub, който имаме тук в Института, да борави с лък, да изстрелва стрели и да уцелва центъра на мишената. Начинът, по който роботът се учи, е много сходен до начина, по който едно дете би се научило да уцелва мишената. Роботът започва с нула знания в началото и постепенно успява сам да се научи как трябва да държи лявата и дясната си ръка, така че като изстреля стрела и тя да достигне центъра на мишената.