Живописно село в равнината, където лятото е горещо, изпълнено с аромат на цветя, сладки черници и песен на щурци, а зимата прегръща в бяла пелена тучните поляни, за да съхрани плодородието на чернозема. Това е Горна Липница. Селце, чийто облик е показателен за архитектурата, бита и традициите на българите, населяващи равнинните местности северно от Стара планина. Намира се в близост до старата българска столица Велико Търново и това е само една от многото причини, която може да ви накара да поемете в североизточна посока от София.
Според преданията първите български заселници по тези плодородни земи са от ХV век. До освобождението на България от османско владичество в Горна Липница имало две махали – турска и българска, които живеели в спокойствие и разбирателство. Название на селището дават липовите гори, разположени южно от него. За съжаление, днес от тях не е останало много, но пък във всеки двор има поне по едно дръвче, което разпръсва сладък аромат, а цветовете му служат за приготвяне на дъхав чай. Дворовете на къщите са големи – от по близо 2 декара. Там местните хора отглеждат плодове и зеленчуци за домакинствата си. И ако в миналото земеделието е било основен поминък, сега липничани обръщат поглед към селския туризъм, който предлага на градските чеда връщане към селския бит.
Вкусни плодове и зеленчуци от градината, седянка на пейките край улиците, разходка с каручка или велосипед… – простичките неща от живота се превръщат в основна атракция за туриста. На по-любопитните също няма да е скучно. Местното читалище „Зора” е център на културния живот на селото и там са съхранени и показани няколко експозиции: художествена, етнографска, както и сбирка, посветена на известния български писател, публицист и журналист Серафим Северняк.
„Серафим Северняк е родом от Горна Липница и в момента в читалище „Зора” има изложба, пресъздаваща неговия кабинет – с лични вещи, пишещата му машина, събрани са и всички негови произведения, обяснява Димитър Палов, член на Сдружението за развитие на Горна Липница. – Има етнографски кът, който пък показва носии и документи, свързани с историята на Горна Липница. Сред тях е ферманът, с който е дадено разрешение за построяване на църквата “Св. Димитър”, която пък е друга забележителност на селото.
Ферманът, за който споменава Димитър Палов, носи дата 24 май 1859 година. По време на Възраждането, след като построили училище, местните хора повели борба за издигане на църква. Активисти от селото стигнали пеша чак до Цариград, за да издействат султанския ферман. След преодоляването на множество препятствия, през 1863 година храмът е построена на обширно място в края на селото. За да не изглежда прекалено висока, строителите изсипали пръстта от основите около храма. След Освобождението хората я почистили, за да придобие днешния си облик.
Зидарията, релефите на външните стени, скулптурните фигури на птици са само част от елементите, които карат изследователите да считат, че църквата в Горна Липница е дело на прочутия български майстор уста Кольо Фичето, или на някой от учениците му, съхранили своеобразния му стил.
Следващата спирка за гостите на Горна Липница е храм-параклисът „Св. Иван Рилски”, построен на място, което според легендите има целебна сила. Шестте стенописа, изрисувани от Димитър Палов, представят житието на Свети Иван Рилски.
Идеята ми беше да пресъздам всички по-важни сцени от живота на Иван Рилски, като ги свържа с конкретни места. Как се прави един стенопис? Изхождайки от житието на светеца, набелязвам определена сцена от неговия живот, като се опитвам да разбера къде точно се е случила. Например първият стенопис в Горна Липница пресъздава Иван Рилски като дете и родното му място – Скрино.
Нещото, което човек веднага забелязва, влизайки в село Горна Липница, е дяланият камък, от който са направени дуварите, зидовете на къщите и плевните. Каменният вид на селото впечатлява голяма част от чужденците, казва Димитър Палов. В последните две години в разгара на лятото селцето гостоприемно приютява млади творци от различни държави, които изучават местните забележителности и създават произведения, вдъхновени от горнолипнишките легенди, природа и исторически паметници.
Горна Липница има хубаво направен сайт, където човек може да следи всичко, което се случва в селото, да разгледа забележителностите и да посети туристическите и колоездачните маршрути, обяснява Димитър Палов. Равнинният релеф на местността благоприятства походите с велосипед, като един от маршрутите минава през историческа местност:
Маршрутът минава покрай място, свързано с освободителното движение – това е Дядопановата кория, където се е водило сражение между четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и турската войска. Всяка година на това място местният свещеник отслужва панихида. Хората се събират сутрин на Дядопановата кория и правим своеобразен пикник. Вечер има тържества в центъра на селото, свири оркестър... По този начин се почита паметта на хората, които са взели участие в битката.
Мястото е свързано с историята, но единственият начин да се стигне дотам е колоездачният маршрут. Горна Липница е интересна с това, че има многоезично население, продължава Димитър Палов. – Тук, макар и не целогодишно, живеят англичани, малтийци, германци, украинци, руснаци, французи. През лятото селото се напълва с гости. Някои от чужденците, които имат къщи, посрещат и приятелски семейства. Много млади хора се връщат в Горна Липница и остават да работят тук. Но по-голямата част от населението са възрастни хора – това е един от проблемите на българското село. В него трябва да се случва нещо, за да идват все повече млади хора. Защото иначе стигаме до затваряне на училището, затваряне на детската градина, църквата, селото и преместване на хората в града – нещо, с което не съм съгласен и се надявам, че в Горна Липница няма да се случи.
Панорамната площадка "Върхът", емблематично място сред туристите в Родопите, беше обновена. По инициатива на ТД "Крепостта – Могилица" съоръжението, разположено на 1351 метра надморска височина, беше ремонтирано и получи свеж слой боя, а за по-добро..
Нос Шабла бележи най-източната точка на България – тихо, обрулено от ветровете късче земя, вдадено навътре в Черно море. Тук се издига най- старият и може би най-красивият фар по нашето крайбрежие. Боядисан в червено-бели ивици, Шабленският фар..
В сърцето на Северна България попадаме на Деветашкото плато. Тук сякаш природата се е забавила, за да покаже суровата си красота – дълбоки каньони и пропасти, водопади, които се спускат през варовикови скали и спиращи дъха гледки... Най-известната..
Предимно облачно
Облачно
Облачно