Във Велинград „изписват” великденските яйца по старинна технология

Вероятно на пръстите на едната ръка се броят музейните сбирки в света, посветени на шарените великденски яйца. Една от тях се намира в Историческия музей на Велинград, запазил прастара традиция за „изписване” на великденските яйца. Много са техниките, стари и нови, за боядисване и „изшарване” на великденските яйца, които българката използва днес. Най-трудните, но и с най-красив резултат, са тези за рисуване на яйцата с нанасяне на разтопен пчелен восък. Два са основните центрове на тази старинна техника – единият е около Велинград, а другият около град Ихтиман, недалеч от столицата.

Восъчната писалка – механична или електрическа, позволява изшарване на яйцата с прекрасни орнаменти.

От Историческия музей във Велинград научаваме, че восъчната техника е била разпространена в почти всички страни от Централна и Източна Европа, на изток от Германия. В западната част на този ареал се прилага т.нар. капковидна техника – с главичката на карфица, натопена във восък, се нанасят разтеглени капки, които образуват върху яйцето различни орнаменти. Докато по на изток се използва специална „писалка”, която може да рисува с тънки восъчни линии. Писецът представлява фина метална тръбичка или конус, през което изтича разтопеният пчелен восък.

Художничката Мария Малчева е нарисувала върху хартия стотици модели на велинградски писани яйца от тридесетте години.

Най-старите са били правени от навита сребърна паричка, обяснява етнографът Георги Куманов, уредник на Историческия музей на Велинград. – В ХХ век вече се правят от медни ламаринки, а в края века се появяват и електрически писалки. Сред украинската общност в Америка е позната електрическата писалка, каквато съвсем независимо е създадена и в България.

От кога съществува тази традиция?

Трудно е да се каже, но със сигурност е вековна, е отговорът на художничката Даниела Цопанова, известна в града повече като Дани Пис, заради майсторлъка й в „писането” на великденски яйца.

Никой не знае от кога датира традицията да се украсяват точно по този начин яйцата, но за мен, а и за хората, които живеем в нашия град, по-важното е, че тя е съхранена. И днес наближи ли Великден еуфорията в града ни е голяма. Месец преди празника започва трескава подготовка – събират се яйца, восъци, писалки, търсят се нови хрумвания. Как се правят писани яйца по Велинградски? Трябва да имате специален инструмент – писалка, пчелен восък и боя. Червената боя за яйца е традиционна за Велинград, но може да се боядисва и в други цветове. Типичното Велинградско яйце е червено, изшарено с бели орнаменти. Най-характерното е това, че яйцето трябва да бъде изрисувано открай докрай, да няма празно кътче, яйцето да няма начало и край. Много често се използват геометрични или флорални елементи. Разделяме яйцето на две, четири, шест, осем или дванадесет равни части, кой както реши, и всяка част се запълва с флорални орнаменти – листенца, пъпчици, цветенца. Все пак Великден е пролетен празник, тогава се събужда природата и затова най-често върху яйцата се рисуват цветя, клончета, напомнящи дряна – дръвчето, което първо разцъфтява напролет.

Старата велинградска традиция е в основата днес на цяла сувенирна индустрия.

По същество восъчната техника е добре познатата в света техника „батик” за рисуване на коприна. Върху яйцето се рисува нещо с восък и след това то се потапя в боя. Там където е имало восък яйцето остава бяло, а останалата част е оцветена. Ако започнете оцветяването на яйцето в най-светлия цвят – жълтия, можете да повторите упражнението с нанасянето на нови рисунки от восък и да го потопите после в малко по-тъмна боя – оранжева, например. Ще получим трицветни шарки – бели, жълти и оранжеви. Можем да продължим така до най-тъмната, кафява боя и да получим наистина красиво шарено яйце. Но този метод е твърде трудоемък и бавен. Затова велинградчанките използват восъчната писалката по още един, по-лесен начин. Произвеждат си восъчни бои – маслени бои забъркани във восък. С нагрята на пламък писалка топват във восъчната боичка и с нея рисуват върху бяло или върху вече боядисано в друг цвят яйце. Тази техника позволява яйцето да се покрие с красиви плетеници от тънки цветни линийки. В миналото яйцата са били оцветявани с отвари от растения – люспи от кромид лук или орехи и кори от ябълки за жълто яйце, смрадлика за оранжева боя, коприва за зелена, дъбови кори или риган за червена, червено цвекло за лилава и т.н. Умения, към които местните майсторки все по-често се обръщат днес.

Освен кокоши, във Велинград можете да намерите и майсторски изписани яйца от патица или пуйка.

В една от детските градини, Даниела Цопанова учи малчуганите да работят с восъчни писалки.

Не е ли трудна тази технология за деца?

Напротив, отговаря Дани, справят се дори по-добре от нас, намират си неочаквани улеснения. Те трябва да започнат отсега, на пет-шестгодишна възраст да овладяват тази техника, за да можем да я запазим, да станат един ден и те добри майстори на велинградски яйца, споделя виждането си Дани Пис. В школата по приложни изкуства и занаяти към детската градина наблягаме на умения като писането на яйца, работа с вълна, нещо също много характерно за нашия район. Правим с тях мартеници, работим с еко материали – шишарки, семена и т.н. Заниманията ни са доста разнообразни.

Ихтиманската школа дава повече простор на белия фон, върху който изпъкват красиви многоцветни фигурки и мотиви, подчертани с черен контур.

Велинградската школа работи с изцяло боядисани яйца, най-често в червено, които се покриват от край до край с великолепни орнаменти, най-често в бяло. Докато другата известна стара школа за „шарене” на яйца с восък, Ихтиманската, има съвсем различна стилистика. Основата на яйцето най-често е бяла, а върху нея с цветни восъчни бои се нанасят многоцветни орнаменти или фигурки, които не покриват цялото яйце, оставяйки простор и за белия фон. Контурите на рисунката се очертават в черно с опушен восък, което засилва контраста и яркостта на шарките. Разбира се, така изкусно изписаните яйца, погълнали доста време на създателката си, не са за ядене, а за украса, за подарък. Днес те са в основата на цяла сувенирна индустрия. Във Велинград съществува вече малка фабрика, която изтегля течността от пресните яйца и ги продава бели или боядисани с различни цветове. Така половината работа е свършена. За майсторките от града остава само творческия момент – да изографисват едноцветните великденски яйца. Освен кокоши, се използват още патешки и пуешки яйца, които са по-едри и стават много по-красиви.

Споделете

Във Велинград „изписват” великденските яйца по старинна технология

Още от категорията

Изложба в ЕП представя живота на приемните семейства и осиновителите у нас

Инвестициите в култура и туризъм са ключ към развитието на Враца и региона

Проектобюджет 2026 г. изкарва недоволството на улицата

Българско Национално Радио