Александър Батенберг – участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878)

На 5 април се навършват 155 години от рождението на княз Александър Батенберг – първия български държавен глава след Освобождението. А на 17 април – 133 години от избора му на българския престол. Тогава първото Велико народно събрание единодушно гласува за младия немски принц. Няколко месеца по-късно – на 26 юни 1879 година, той полага клетва в старопрестолния град Велико Търново и поема държавното кормило. Повече подробности от Мариета Станева от Националния военноисторически музей:

В последните години се публикуваха редица нови изследвания за неговото управление и безспорните му заслуги за изграждането на войската като чисто българска национална институция. Организираха се изложби, включително в Германия и в Австрийския държавен архив във Виена, които популяризираха неговата личност и приноса му като един от строителите на младата българска държава. Александър Йозеф фон Батенберг е роден на 5 април 1857 г. във Верона. Получава военно образование в кадетското училище в Дрезден. Фамилията му е клон от Хесенския Великохерцогски дом. Неговият баща Александър фон Хесен е четвъртото дете на Великия херцог на Хесен, а по-малката сестра на баща му се омъжва за руския император. Фактически руският цар Александър II е негов чичо и кръстник.

Има все още малко известни факти от живота на Батенберг, свързани например с участието му в Руско-турската освободителна за България война от 1877-1878 г. Във войната Александър Батенберг е доброволец, едва 20-годишен, поручик в 8-ми Вознесенски улански полк. Участва още в първата операция – форсирането на река Дунав, както и в сраженията при Казанлък, Стара и Нова Загора и Плевен. За десанта при Свищов е награден с орден „Св. Владимир” с мечове, а за сражението при Казанлък – с военния орден „Св. Великомъченик Георги”, IV степен.
Любопитна подробност е, че на изпроводяк за фронта неговата леля руската императрица Мария Александровна му подарява златен кръст за талисман, 12 копринени ризи и 1000 златни рубли, а императорът – три коня за езда, палатка и походно легло.

По време на войната Александър Батенберг води старателно дневник – почти няма пропуснат ден. От страниците му научаваме интересни неща за самите сражения, а и за младия поручик, който понася хладнокръвно всички несгоди. Научаваме, че Казанлък е щурмуван на 17 юли 1877 г. в 5 часа следобед, при което е овладян турският укрепен лагер при село Шипка, и че гладният Александър е взел сухара от торбата на убит турчин.

Този дневник възкресява и един от най-драматичните моменти от военните действия – падането на Плевен:

„10 декември, понеделник – пише младият поручик. – Императорът отиде на кон в посока на Зеления хълм и наблюдава пред Плевна как нашите войски се доближаваха до нея и я превземаха. Петер Витгенщайн пристигна с новината, че Гривица е напусната, а зад Плевна е пленен току-що целият обоз с жени и деца. В 12,30 часа изведнъж заглъхна огънят. В 2 часа дойде новината, че Осман паша е изпратил адютант, защото самият той е ранен. В 3 часа дойде един полковник, пиян от радост, с новината, че Осман паша се е предал с цялата си армия. Императорът свали фуражката и извика „ура”; всички го поздравихме; той се разплака от радост и награди Милютин /руския военен министър/ с Георгиевски кръст, II степен. Тръгнахме с колите назад и където отидехме, ни посрещаха с викове „ура”. Всички са щастливи; и моите българи ми извикаха „ура”.

Молитвата за закрила

Запазени са и вещи на Александър Батенберг, които по свой начин разказват за участието му в Руско-турската освободителна война. Те се съхраняват в Националния военноисторически музей, където постъпват като дарение от неговата съпруга графиня Хартенау през 1937-1938 г. Това са шинелът, монокълът, калъфчето с карти за игра на вист и копитото на любимия му кон Дюшек, заедно с който изминават целия път на войната – от Свищов до Сан Стефано. Навсякъде по фронтовете Александър Батенберг носи със себе си красиво изписана молитва за закрила, подарена от неговата сестра Мария-Каролина, принцеса Ербах-Шьонберг, когато заминава като доброволец в руската армия. До последния миг на живота си той е пазел тази молитва, закачена до леглото си. Надживяла своя притежател, тя свидетелства за съкровена обич и вяра. Аудиторията на БНР е първата, които се запознава с нея:

Ти, мили Боже,
Бъди с мен в тихата ми стая
И стой като стража до вратата ми.
Ангелът благочестив и мил
Пристъпва тихо към мен
И ми казва, че ако следвам истинското добро,
Тази нощ и никога повече
Нищо няма да ми причини болка.

Споделете

Александър Батенберг – участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878)

Още от категорията

Църковен календар - 25 ноември 2025 г.

Църковен календар – 24 ноември 2025 г.

Римският строителен гений оживява под улиците на древна Рациария

Българско Национално Радио