Когато някой от нашите обични близки или приятели си отиде от този свят, казваме, че с него ни напуска и частица от нас самите. Живото присъствие вече го няма, но остава чувството, което ни е свързвало, сякаш за да запълни със светли спомени празнотата от раздялата. Ако вярваме в безсмъртието на душата, ни утешава мисълта, че душите на любимите ни хора отиват на по-добро място в отвъдното. Затова са и молитвите, които отправяме към Господ да настани душите им в място блажено, място светло, място прохладно, където няма нито болка, нито скръб, нито въздишки.

Според православната християнска традиция тези молитви помагат на душата да се извиси и намери пътя към вечния блажен живот. Църквата ни съветва да ги произнасяме всеки път, когато скръбта по близките завладява болезнено сетивата ни. Вярва се, че именно болката, която изпитваме, е повикът на душата на починалия да се молим за нея. Именно молитвите на живите помагат за опрощаване на греховете на преминалите в отвъдното. В Новия завет Христос казва, че душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. Все пак и за тях има надежда, ако приживе са осъзнавали и са се каели за стореното зло. Ние, живите, можем да измолим тяхното спасение, не само в отделни молитви, но и като раздаваме милостиня и правим помени.

Освен отредените дни и годишнини за почитане на покойника, църквата ни е определила и специални дни в памет на всички починали. Те винаги се падат в съботния ден, по примера на Христос, който бил на този ден с тялото Си в гроба. Затова в съботите се отслужва Литургия за упокой и общ помен. На този ден се извършват и панихидите. В православния календар има и три специални съботи – за трите Задушници: срещу Месни Заговезни, Петдесетница и Архангелов ден.

Архангелова задушница предхожда винаги големия празник на цялото Небесно войнство – Архангелов ден. Затова народът ни я тачи като Голяма задушница. В този ден посещаваме гробовете на нашите починали близки, почистваме ги и ги подготвяме за зимата. Преливаме червено вино, символ на Христовата кръв и запалваме свещичка на гроба в знак на почит и вяра в безсмъртието на душата. Прекадяването на гроба с тамян е израз на чистата ни молитва за спасението на душата, а цветята, които полагаме, припомнят добродетелите на любимия ни покойник. Раздаваме на близки и познати хляб и жито, символ на безсмъртието, а също и дребни сладки, за да е лек задгробният живот на починалия. Това подаване на храната се нарича още милостиня, затова, ако край нас няма познати хора, даваме на случайни минувачи с думите „Бог да прости”. Някои вярващи правят и т.нар. общи трапези в памет на обичните си хора, на които освен задължителните погача, вино и жито, се слагат и любимите ястия на покойника.

На Архангелова задушница, освен на починалите ни сродници, отдаваме почит и на всички, загинали за отечеството ни български воини.