Нови уникални шедьоври на българската култура ще кандидатстват за списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Досиетата им вече са изпратени в Световната организация и в близките месеци ще бъдат разгледани от специална комисия – съобщиха от Министерство на културата.

Идеята на ЮНЕСКО е да се поощри издирването, запазването и популяризирането по света на старинни традиции и самобитни практики. Става дума за различните форми на традиционната култура: разказването, музикалния и танцовия фолклор, традиционните умения и занаятите, обредността, традиционните производства, народната медицина и пр. До момента от общо 9 български културни обекта под егидата на ЮНЕСКО, два попадат именно в списъка на организацията за нематериално културно наследство. Това са нестинарството, практикувано все още в някои части на Странджа планина, и полифоничното пеене на бистришките баби. Сега България „атакува” Световната организация с още шест свои кандидатури. Вписването им в списъците на ЮНЕСКО ще направи културното ни наследство по-видимо пред света – каза по този повод зам.-министърът на културата проф. Мила Сантова и добави:

ЮНЕСКО предполага необходимостта предложенията, които кандидатстват за световната листа, да са били вече вписани в т.нар. национални регистри. Става дума за една предварителна селекция с участието на отделните региони на страната. В близките месеци шестте наши кандидатури ще бъдат разгледани от Международната организация. Първото официално известие кои от тях имат шансове да попаднат в списъка ще дойде в края на 2014 г.

И така, кои са новите БГ кандидатури за ЮНЕСКО?

Започваме с неделинския двуглас. Става дума за специфично пеене, изпълнявано от двойка жени, при което първият глас „води”, а вторият „следи” мелодията. Понякога се пее антифонно. Тогава първата изпълнителка запява песента, а втората я отпява. Този двуглас е предимно безмензорен /без определен размер/ и се изпълнява единствено в родопския град Неделино. Отличава се от начина на пеене в останалата част на Родопите, затова от дълги е години е обект на широк научен интерес сред етнолози и фолклористи.

Високото пеене в селата Долен и Сатовча в Югозападна България има не по-малки шансове да попадне в престижния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно богатство. Този самобитен старинен песенен стил се изпълнява и до ден днешен. Носителки на традицията са женски певчески групи от споменатите планински села. Песните им са двугласни, неравноделни. Едната група изпълнява основната мелодия, а другата „влачи” с типичните високи провиквания. Именно затова местното пеене се нарича „високо” и очарова слушателите с първичната си сила.

Сред номинациите е и Чипровският килим. Характерен е с двете си напълно еднакви лица и се изработва до ден днешен само на ръка в старопланинския град Чипровци. Технологиите на тъкането му датират от 17 век. Типичното за този вид килими са геометричните фигури и пъстрите цветове, които се преплитат в невероятни съчетания, разкриващи усета на българката към красота и хармония с природата.

© Снимка: БГНЕС

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник

Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник е сред най-известните ни кандидатури за списъка на ЮНЕСКО. Провежда се в началото на годината с участието на хиляди кукери от цялата страна, които с гордост демонстрират характерни за техния край игри и обреди с маски. Традицията се корени назад в древността. Предполага се, че в нея се преплитат елементи от древни ергенски обреди и български фолклорни елементи. На фестивала участват и маскарадни групи от цял свят, а растящата му популярност доказва, че тази древна традиция е по-жива от всякога.

Българското читалище е характерната нашенска институция, която има всички основания да влезе в списъка на световното нематериално наследство. Тези културно-просветни центрове, разпръснати из цялата страна, са се превърнали в успешен „български патент”, както и в модел за подражание от много държави по света. Типичното нашенско читалище разполага с библиотека, със специална зала за спектакли или литературни премиери, организира школи по танци, спорт, чужди езици, музика, балет и т.н. Някои си имат своя театрална формация, духов оркестър, ансамбъл за народни танци и пр.

Националният събор на българското народно творчество край Копривщица също попада сред новите ни кандидатури за листата на световната организация. Провеждащият се на всеки 5 години събор е фантастична феерия от песни, танци и пъстри национални носии от всички краища на България. По традиция, на специално сглобени за целта сцени в местността Войводенец, се надпяват и надиграват групи от цялата страна, привличайки многохилядна публика. Участват и музиканти на народни инструменти, разказвачи на забравени легенди, правят се възстановки на автентични местни обичаи и пр. В своебразния фолклорен хепънинг на открито се изявяват и любителски групи от чуждестранни фенове на българските народни танци.