На гости в Паталеница

Според легенди, едно от светилищата на древногръцкия бог-лечител Асклепий се намира в Южна България, в Паталеница, близо до Пазарджик. През 1955 година две съседни села – Баткун и Паталеница, се обединяват и така се ражда днешното сравнително голямо българско село (с 1284 постоянни жители), което при това има древна и богата история. В ранната пролет, сред меката зеленина и белотата на разцъфналите дървета, то изглежда като птиче гнездо, ширнало се в равното поле, в подножието на тайнствените Родопи.

Според Никола Колев, директор на местното училище „Константин Величков”, фактът, че Паталеница се намира само на 15 км от Пазарджик, без съмнение влияе на живота на хората тук. Част от жителите на селото работят в града, други обаче не са пощадени от безработицата и хвърлят усилия в обработването на земята за препитание.

Историята на Паталеница изобилства със старини, които са доказателство за интересен живот още от тракийско и римско време – разказва Никола Колев. – Даже бих казал, че землището на вече несъществуващото като самостоятелна административна единица село Баткун е по-богато на история, на древни паметници. То е имало уредба, подобна на тази в гръцките градове. Притежавало е храм на бог Аполон. През средните векове Баткун е най-големият град-крепост в този край. След основаването на Пазарджик през 1485 година постепенно Баткун загубва своята слава и в началото на 19-ти век вече е малко българско село. Спори се за това откъде са дошли имената на двете населени места. За Паталеница има много предположения, но може би най-достоверното е, че идва от думата път, пат – Паталеница. Други смятат, че през средните векове е взело името си от черквата „Св. Пантелеймон”. За името на село Баткун се предполага, че е от прабългарски произход и означава тресавище или блатисто място.”

Много са историческите забележителности в Паталеница, продължава разказа си Никола Колев. Църквата „Свети Димитър” е от ХІІ век и е обявена за национален паметник на културата. Стенописите й, които имат ярък ренесансов характер, в момента се реставрират. Храмът все още не е открит за посещения, но винаги може да бъде отключен за най-нетърпеливите туристи.

Край Паталеница се намира манастирът „Св. Св. Петър и Павел”, в двора му расте не каква да е, а 500-годишна лоза. От манастира гледката към равнината е омайваща. В близост е светилището на бог Асклепий, датирано от I-IV век от н.е. Но останките са почти незабележими, особено през лятото, когато потъват в зеленина. А от великата и силна средновековна крепост Баткунион е останала само една стена. В съседното село Дебращица могат да се видят запазени 19 тракийски могили, останки от църкви и крепостни стени. От Дебращица пък се отива до великолепните планински курорти „Свети Константин” и „Цигов чарк”. А само на 6 километра от Паталеница е село Варвара, известно с минералните си лековити води. За днешния ден на Паталеница Никола Колев разказва:

В селото, както и навсякъде в България, проблемът с намирането на работа е много труден, но близостта на областния град спасява донякъде положението. Тук освен училището и магазините, които дават работа на хората, друго няма. Не са малко и онези, които работят в чужбина. Земеделие, животновъдство, това е поминъкът на жителите, подобно на други български села. В Паталеница се отглеждат доста кози, овце. Както в почти всяко българско село, сее се пшеница, царевица. Но това е по-скоро за задоволяване на личните потребности на хората. Най-големи са площите, засети с тютюн, макар че в последно време доста намаляха.

Животновъдството е един от основните видове поминък за жителите на Паталеница.

Испания и Великобритания – това са основните посоки, избрани от жителите на Паталеница, тръгнали да си изкарват хляба в чужбина. „И в Испания, и в Лондон има сериозни общности от нашенци”, казва Никола Колев и не пропуска да каже, че макар и далече от България, те не забравят българските празници и обичаи. Най-големият празник за паталенчани – Гергьовден – се отбелязва задължително и зад граница. Не липсват обаче и маршрути в обратна посока – семейство от Великобритания е харесало китното село и си е купило къща в него. Възможности за съживяване на селото, според Никола Колев, има в развитието на туризма.

Село Паталеница е привлекателно за туризъм, защото климатът е много подходящ, продължава той. – Съчетават се предимствата и на равнината, и на планината. Местоположението на Паталеница създава идеални условия за развитие на селски и високопланински туризъм. За съжаление, в района все още не са разработени туристически маршрути и пътеки, но местните хора имат амбицията това да се случи в най-скоро време. В селото има хотел, който може да приютява хората. В момента се подготвя още един семеен хотел.

Условия за туризъм има, а и хората са дружелюбно настроени. Не е върнат никой, който е дошъл в Паталеница, завършва Никола Колев.

Снимки: Никола Колев

Споделете

На гости в Паталеница

Още от категорията

България днес - 27 ноември 2025 г.

Благомир Коцев на свобода срещу парична гаранция от 200 хил. лв.

След напрежение в "триъгълника на властта" замразиха Бюджет 2026

Българско Национално Радио