© Снимка: архив

Песните, които Зорница Попова е създала, са дали успешен старт в кариерата на редица изпълнители от забавния жанр. Ако беше сред нас, в края на ноември щеше да отбележи своята 85-а годишнина. Въпреки, че тя напуска този свят преди две десетилетия, мнозина пазят жив спомена за нея и приноса й към българската естрада.

Зорница Попова е родена в София. Завършва Националната музикална академия с две специалности – пиано и контрабас. Още в студентските си години тя започва работа в оркестъра на Музикалния театър в столицата. Първите си композиции създава в средата на 60-те години на миналия век. Дългогодишен неин сътрудник и текстописец е поетът и преводач Йордан Янков.

Песните на Зорница Попова печелят фестивали и конкурси у нас и в чужбина. Тя е автор на много от хитовете в репертоара на Кичка Бодурова. В интервю запазено в „Златния фонд” на БНР, певицата разказва: „Аз винаги я взимах с мен на турнета в чужбина и тя се радваше, че не съм я забравила, когато съм станала известна. Още си спомням как в предсмъртния си час майка ми й каза, че ме поверява на нея. Тя се грижеше за мен, свързваха ни не само песните, наистина бяхме много близки”.

Признателни за подкрепата й са Здравко и Катя от популярния дует „Ритон”. „Трябва да чакаш” е песента, с която те спечелват българската публика през 1980 г. В интервю нежната половинка от двойката, си спомня: „Първата песен, която записахме на български, бе на Зорница Попова. Тя бе сред малкото автори, които подаваха ръка на младите изпълнители. Предоставяше песни, въпреки че имаше риск те да не ги реализират успешно. Това беше първият ни хит”.

Голямото признание в кариерата на Зорница Попова, уви, идва в края на нейния жизнен и творчески път. Почти от основаването на международния фестивал на българската забавна песен „Златният Орфей” (средата на 60-те години на миналия век) тя участва със свои композиции във всички негови издания, но дълго време остава в сянка. Дългоочакваният момент настъпва през 1988 г. – когато песента й „Отчаяние няма” в изпълнение на Георги Христов печели І награда. Успехът й на същия фестивал се повтаря четири години по-късно с „Аз и ти без него”, отново изпята от Георги Христов.

Зорница Попова е лауреат на форума „Песни за Бургас и морето”, радиоконкурса „Златна пролет”… През 1976 г. нейната песен „Слънцето е в моите коси” е отличена в телевизионния конкурс „Мелодия на годината”.

След кончината на Зорница Попова през 1994 г. известни изпълнители организират концерт в нейна памет. Година по-късно певицата Ивелина Балчева й посвещава албума „Зорница”.