Никой не може да разгадае подземния път на реката. Според изследователи става въпрос за огромен воден лабиринт, който задържа всичко, което попадне в реката. Правени са опити за проследяването на водните течения с оцветена вода. Но тя излизала на повърхността след цели два часа. „Къде ходи водата през това време, какви ги върши, никой не знае” – чуди се и се мае гидът ни, докато ни вкарва в 150-метровия естествено прокопан тунел, отвеждащ право в т. нар. Бучаща зала. „Това е най-голямата благоустроена за туристите подземна зала в България, вътре може да се побере целият столичен храм-паметник „Св. Александър Невски” – разказва Мичо Солаков. От него научаваме още, че в подземната река живее пъстърва, която никога не е виждала светлина и е видоизменена. Цялата е покрита с бели петна, а някои по-възрастни и „достолепни” екземпляри са със закърняло зрение. През това време край входа на пещерата съзираме огромни черни петна. „Тук се е събрала цялата прилепна колония от околностите – това са над 35 хиляди екземпляра, които прекарват зимния си сън в пещерата” – обяснява Мичо Солаков. Според него няма съмнение, че именно Дяволското гърло е митичното Царство на Хадес. Доказателство за това са изваяните от природата каменни изображения на Орфей и Евредика, както и на цяла плеяда митични герои:

„Героите от тази легенда са замръзнали от камък – разказва Мичо Солаков. – Ще видим лодкаря Харон, ще видим и Сизиф, който мъкне тежкия си товар, така, както е описан в легендата, според която „Когато чул песента на Орфей, Сизиф се спрял и се заслушал в музиката”. Ще видим кучето Цербер, което пази изхода на подземния свят. Ще отидем на т. нар. „Орфеева вода”, където Орфей оплаква любимата и както се казва в легендата „А от сълзите му бликна ручей, от който душите на мъртвите утоляваха жаждата си”. Същият този малък ручей се намира в пещерата. Превърнат е в светилище, където са поставени иконки. Всеки пипа водата, мие лицето си, някои отпиват глътка, трети остават монетка и си намислят нещо. Досега нямаме рекламации за несбъднати желания” – шегува се Мичо Солаков.

Изненада за посетителите са релефите, изсечени в пещерата. Още на входа те посреща издялана в камъка дяволска глава, а в Бучащата зала те стряска фигурата на тракийски войн в цял ръст. За да излезеш от пропастта, ще трябва да изкачиш стръмна метална стълба с 301 хлъзгави стъпала, които водят нагоре към естествения й вход, покрай буйните води на водопада - преживяване, което не се забравя лесно!

Материалът е изготвен със съдействието на Проект на Областна администрация – Смолян по Програма за Европейско териториално сътрудничество „Гърция–България 2007–2013".

Снимки: Венета Николовa