Българската икономика се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по ефективност и устойчиво развитие. Производителността на труда на българите продължава да е на дъното на европейската класация. Докато един европеец през 2012 г. е създавал средно по 32,2 евро на час, то през същата година един български работник е изработвал близо 7 пъти по-малко стойност – около 4,8 евро на час. Това показват данните на европейската статистическа служба. Освен това, България изнася към другите европейски страни основно суровини и по-малко стоки с висока добавена стойност, като например машини, което говори, че българската икономика изглежда не успява да оптимизира използването не само на човешкия труд, но и на ресурсите, с които произвежда. Поради тази причина през 2011 г. средно за целия ЕС ефективността на използването на ресурси е била осем пъти над тази за България.

Всички тези сухи факти показват красноречиво, че българското стопанство се нуждае от съществена модернизация. А това означава въвеждането на нови технологии и оборудване, с други думи казано – от иновации. Няма никакво съмнение, че всяко предприятие в страната би искало да произвежда модерни и конкурентни стоки, които по-лесно да продава на местния и международните пазари. Проблемът е, че за да се модернизират производствените, търговски и управленски системи, са необходими финансови средства, които след тежката криза невинаги и не навсякъде са налице. И точно тук на преден план излиза ролята на държавата.

Никой не иска и не очаква от нея да даде пари на бизнеса да си купи нови машини и съоръжения, но всички очакват да създаде политическите, икономическите, фискалните и законовите условия бизнесът по-лесно и по-евтино да инвестира в иновации и в модернизация. И красноречиви в това отношение са думите на вицепремиера по икономическата политика Даниела Бобева, според която правителството има активна политика по отношение на иновациите. „Отделихме за първи път 20 млн. лв. в бюджета за иновации. Но аз съм убедена, че частният сектор е този, който ще създаде икономиката, базирана на иновациите”, подчертава Бобева. Според нея е важно науката и практиката да говорят на един език, за да се подготвят онези кадри, които са необходими на икономиката. В последно време освен това, все по-актуална става темата за реиндустриализацията на страната. И в това отношение правителството се опитва да играе активна роля и за тази цел подготвя програма за реиндустриализация. Стана ясно, че в нея ще се постави акцент върху въвеждането на иновации в предприятията като средство за генериране на по-голям икономически растеж. „Искаме да подкрепим дружества с иновации, с умни технологии и производства, които могат да бъдат конкурентоспособни”, коментира икономическият министър Драгомир Стойнев. Целта е от нетен износител на суровини, България да се превърне в икономика, която изнася преработена продукция, за да разчита на по-голяма устойчивост. И да се изкачи по-нагоре от сегашното неособено престижно 43-то място в класацията „Глобален иновационен индекс”. Както и в много други области, и в това отношение България ще разчита и на ЕС с помощта на подготвяната нова Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г.