В митологията на много народи яйцето е символ на вечния живот. От златно яйце, символ на слънцето, се ражда светът. Символ на безсмъртието, то крие под черупката си магическата сила да лекува, да предпазва от болести и бедствия. У нас и досега се подаряват сварени боядисани яйца, за разлика от много други страни, където те са изместени от шоколадови, сувенирни и пр.

„За българина яйцето трябва да е „пълно”, за да донесе със себе си пожелание за „пълна къща, пълни хамбари, много деца в семейството” – думи на доц. д-р Светлана Ракшиева от Етнографския институт с музей. От години тя се занимава със сериозни проблеми като етнически общности, идентичност и др., но всяка свободна минута посвещава на една уникална българска традиция – писаните яйца. Изследвала е, усвоила е и е описала всички съществуващи техники. Повече от десет години преподава опита си на деца, учители, на всички, които приемат предизвикателството да рисуват върху овалната повърхност на яйцето.

„Прави впечатление, че българските писани яйца са графични” – казва доц. Ракшиева. Една от особеностите на българските изображения са триделните свастики – соларен символ. Както и „стълбата на живота” – спирала, която се издига до „върха” на яйцето. Също – пеперудата, символ на душата и възкресението, лозата – религиозен, но и фолклорен символ и др. У нас яйцето е останало обреден подарък, а украсите не са взети от дърворезба, керамика или бродерия, както е при други народи. Мотивите идват от Великден и следват овала на яйцето.”

Друга важна особеност на българските писани яйца е, че не са се превърнали в индустрия, както на Запад. И още нещо – по тях не се изписват любовни послания, познати в другите европейски страни. Всяка година майсторките от Велинградско и Ихтиманско покриват великденските яйца със същите орнаменти, които помнят от детството си. А писаното яйце си остава едно от най-красивите пожелания за здраве, щастие и любов.