В края на седмицата България пласира на международните финансови пазари държавни облигации на стойност 1,493 млрд. евро. Всъщност става дума за десетгодишни държавни ценни книжа с парите, от които ще се плати през януари догодина стар дълг от 1.086 млрд. долара и ще се покрие предвиденият в държавния бюджет за тази година дефицит от малко над 750 млн. евро. Емитирането на дълг и пласирането на държавни облигации на световните финансови и капиталови пазари са обичайни финансови операции, които почти всички правителства по света осъществяват редовно. От тази гледна точка, реализираната операция от българското правителство не е особено интересна и забележителна. Доста повече коментари и анализи предизвиква изненадващо ниската цена, при която България получава кредит.
Точно преди две години българската държава издаде облигации за 950 млн. евро и тогава плати лихва за тези пари от 4,436%. Сега инвеститорите, купили български книжа, ще получат едва 3,056%. Т.е. с повече от един процент по-малко. А когато говорим за милиард и половина евро, един процент са много пари. Този изключително положителен резултат надмина очакванията на всички анализатори и на самия премиер на България, който между другото е университетски преподавател и експерт по финанси и който очакваше лихва от около 4%. Изненадата беше още по-голяма след като преди около две седмици международната рейтингова агенция Standard&Poor’s намали с една степен кредитния рейтинг на държавата до най-ниското ниво, което се смята за приемливо от инвеститорите. По-ниската оценка беше обяснена с политическата нестабилност и липсата на реформи в страната.
Два са основните фактора, които изиграха своята роля за изключително ниската цена, която ще плати българското правителство за взетите назаем 1,5 млрд. евро. На първо място това е фактът, че равнището на държавния дълг на България е едва 18% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, средното ниво на задлъжнялост в еврозоната е 96%. Малкият дълг успокоява инвеститорите, че рискът страната да се окаже неплатежоспособна е малък. Втората причина за ниската цена на дълга, постигната от България, е общото ниско равнище на лихвите в света и по-конкретно в Европа. Основният лихвен процент на Европейската централна банка така например падна до рекордно ниската стойност от 0,15% в началото на юни.
Ако добавим към всичко това, че интересът на инвеститорите към българските облигации беше огромен, можем да заключим, че България постигна заслужаващ уважение и поздравления успех на международните финансови пазари и че те смятат, че тя заслужава доверие.В "България днес" на 27 ноември слушайте: 01:36 – След напрежение в „триъгълника на властта“ замразиха Бюджет 2026 19:51 – Шареният живот в Ново село на завърналото се у нас сем. Овчарови 34:00 – Художникът Ивайло Каменов и..
Окръжният съд във Варна пусна на свобода кметът на града Благомир Коцев срещу парична гаранция от 200 хил. лв. (102 258 евро). Преди съдът да се произнесе, пред сградата се събраха негови привърженици и симпатизанти на “Продължаваме промяната”,..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, спря процедурата, връщайки проектозакона за преработка с думите: "докато не се..