От тагове по улиците и престои в районното полицейско управление през университета до ярки, запомнящи се, изпълнени с философски смисъл графити по улиците на България, Канада, Германия, Русия... Така се ражда легендата Nasimo – едно от най-популярните лица на българската графити култура. Зад този псевдоним стои Станислав Трифонов. Поради спецификата на своята дейност стрийт артистите избягват да се представят с истинските си имена. Споделя, че графитите сами го намират, когато е на 15-16 години. Този начин на изразяване дотолкова му допада, че доразвива уменията си, като завършва живопис във Великотърновския университет. Допълнителен чар на първите стъпки по този път придава съпротивата на родителите му:

„Като всеки родител, в началото не бяха доволни. Налагаше се да се скатавам. Но после видяха, че хората одобряват работите ми и се ползвам с успех. Разбраха, че не е толкова лошо, колкото им се е струвало. Забелязал съм, че в началото повечето хубави неща изглеждат лошо и плашещо. Самата дума „графити” за доста хора е страшна: „О, вандали! Сега ще ни омажат вратата!” – смее се чисто по детски нашият събеседник.

Днес графитите на Nasimo, освен по фасадите на сградите, могат да се видят и в жилища, на дрехи в стрийт стил и в галерии по света, а с приятели се опитват да смесват стиловете, създавайки нещо между графити и живопис.

Как се отнася публиката към графитите в изложбената зала?

„Това е като всеки друг вид изкуство – кубизма, сюрреализма. Може би и за тях някога са се чудели как ще се възприемат в галерията. В началото смятаха, че графитите са само за улицата. Но ако ги направиш на платно, защо да не ги представиш в галерията? Какво пречи да бъде показан един по-друг стил? Графитите отразяват най-точно времето, в което живеем, защото са социално насочени. Носят послание, пряко свързано с това, което се случва в момента в света.”

Стената, най-добрата галерия поради своята общодостъпност, се оказва мощно средство за комуникация. „В графитите има закодирани послания. Човек трябва просто да гледа…”, обяснява той.

Накъде върви България?

„Ако следваме такива водачи, каквито досега си избираме – до под кривата круша – отговаря той. – Но ако се замислим и се променим, ще избираме по-стойностни лидери, които да изведат България на по-чист път.”

Какво в себе си трябва да промени българинът?

„Първо, да разбере кой е той самият. Докато не знае кой е той, докато не знае своите корени, човек е заблуден. Не става въпрос само за българите, а за всички. Когато забравим историята, ние следваме някоя чужда история, която не знам докъде би ни довела.”

Nasimo е от творците, които не се задоволяват със статуквото. Ако в началото на пътя графитите му отразяват едно бунтарско мислене, отрицание на общоприетото, днес той се обръща по-често към духовността. „Опитвам се по-скоро да внуша на самия себе си някакви неща, да стана по-добър човек, да помагам на другите, да открия по-висша цел в живота. Тези неща ме вълнуват и естествено се отразяват в работата ми”, споделя художникът.

Къде е изворът на неговата неизчерпаема енергия и вдъхновение?

„Всички черпим енергия от едно място, но не всички си го признават. Всички черпим енергия от Бога. Всичко излиза от него. Затова е естествено и ние да се опитаме да направим нещо за Него. Взимаме от Неговата енергия, после Му я даваме, и Той би трябвало да е щастлив” – усмихва се стрийт артистът.

Чувства ли се Nasimo свободен като творец?

„Ако човек не е свободен, той не може да твори. Това вече няма да е творчество, а поръчкова работа, която според мен не е изкуство. Изкуство е, когато човек изразява себе си, независимо от това дали ще бъде харесан или не. Това е свободата. Ти просто си това, което си.”

Снимки: личен архив