България ще строи нов, седми реактор в съществуващата АЕЦ „Козлодуй”. Това е едно от последните решения на подалия оставка кабинет „Орешарски”. Съответното споразумение бе подписано в края на юли с американския концерн „Уестингхаус”. Капацитетът на новата ядрена мощност ще е 1100 мегавата, а продължителността на експлоатацията – 60 години. През седмицата изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй” Иван Генов изненада обществеността с изявлението, че ако новият реактор се построи, цената на тока ще скочи с десет евро на мегаватчас. Изказването му бе изненада, защото до този момент проектът се представяше като „изключително изгоден” за България, но без да се навлиза в детайлите му. А както е известно, дяволът се крие в детайлите.

Подробностите около новия реактор в голямата си част остават скрити и с това поредният енергиен мегапроект се нарежда в една върволица от подобни непрозрачни решения, взети някъде в тъмни стаички и предлагани на българите като панацея за икономически възход. Прави впечатление, че повечето проекти са в енергетиката. Така например една сделка от 2001 г. все още тежи на енергетиката ни като воденичен камък със своите за дълги години напред фиксирани цени на електроенергията. Не по-различно стоят нещата и със скандално известния проект за нова ядрена централа край Белене – макар и спрян, неговите финансови тежести в следствие на съдебния спор с доставчика „Росатом” съвсем не са преодолени.

По предварителни данни новият американски реактор в Козлодуй ще струва около 4 млрд. евро. Много повече от това обаче към момента така и не стана известно. А въпросите са много: Това ли е окончателната цена или са договорени инфлационни добавки? Как ще се разпределят приходите след построяването на блока? Какво е обезщетението, ако проектът не бъде реализиран? Какви са рисковете за околната среда, за населението, за икономиката? И най-важният: Какво ще се случи с отработеното ядрено гориво? Отработените елементи от съществуващите два руски реактора в Козлодуй се транспортират в Русия.

След като България си позволи „лукса” да похарчи милиарди за неосъществения строеж на АЕЦ „Белене”, съвсем очаквано гражданите на най-бедната страна в ЕС са скептични към всеки нов мегапроект, който се зададе на хоризонта. Една от основните причини за това е липсата на всякаква прозрачност в проекта „Белене”. И вместо да се поучи от грешката си, България е на път да я повтори. Очевидно приемствеността и надмогването на чисто политическите интереси на едно или друго парламентарно мнозинство в името на дългосрочен национален интерес не са силната страна на България. А планираният седми блок в АЕЦ „Козлодуй” има и своето геополитическо значение. Чрез американската инвестиция България би могла да се пребори с наложения й негативен имидж на „троянски кон” на Москва в ЕС заради енергийната зависимост на страната от Русия. На този фон още по-важно е, решението за този и всеки следващ голям инфраструктурен проект да се взима на светло, съобразявайки се с дългосрочните последствия за икономиката, но и политиката на страната. Защото всеки икономически проект от този ранг е и политически.