На 9 ноември преди 25 години берлинчани събориха омразната стена, символ на разделена Германия и разделена Европа. Граница между два свята. Събориха я буквално – с чукове и кирки, парче по парче. Точно в този ден и час спонтанният щурм дойде изненадващо, но не и рухването на работническо-селската република. Месеци наред хиляди източногерманци протестираха в Берлин, Лайпциг, Дрезден, Рощок. От ден на ден броят им ставаше все повече, а исканията – все по-смели: свободно пътуване на Запад, свободни избори, смяна на системата. И тя се случи – една година след падането на Берлинската стена с обединяването на Германия.

У нас новината за падането на Берлинската стена дойде неочаквано. Още по-неочаквано дойде и 10 ноември. Само ден след рухването на стената рухна и Тодор Живков. Вътрешнопартиен преврат свали от власт най-дълго управлявалия комунистически диктатор в Европа. Бяхме толкова стъписани, че дори нямаше спонтанни изблици на радост. В онзи петък вечерта „По света и у нас” може би се превърна в най-гледаната новинарска емисия на БНТ за всички времена. Хората останаха в къщи, зад сигурните стени на дома, и не можеха да повярват на очите си – след 35 години на власт, при това приживе, Живков се прости с Партията и държавата. Малцина са очаквали такъв обрат. Въпреки гласността и перестройката и въпреки демонстрациите в ГДР, в България нямаше масови прояви. Дори екологичните протести в Русе и София в навечерието на 10 ноември не бяха друго освен искания за свобода и демокрация.

И така, датата на един пленум на комунистическата партия се превърна в символ на демократичните промени в България. А какъвто символът, такива и промените. През есента на 89-а се появи нов сувенир на пазара –празен мускал с надпис: „Последният дъх на комунизма”. Много скоро се оказа, че комунизмът съвсем не беше поел последната си глътка въздух.

Първите демократични избори в България бяха спечелени от преименувалата се компартия. Въпреки това, всички ние смятахме, че именно на онзи 10 ноември демокрацията е „избухнала”. Странна шега на езика – според тълковния речник глаголът „избухвам” в преносния смисъл се използва все за отрицателни явления, като война, пожар, епидемия и т.н. България стана наистина демократична години по-късно, в мрачната зима на 1996/97 година. Едва тогава народът пожела смяна на системата. Едва тогава хората излязоха на улицата и „отгладуваха” гражданските си свободи. Може би това е причината сега в България да си спомняме за падането на Берлинската стена преди 25 години, но не и да отбелязваме годишнина от началото на демократичните промени у нас.