В суматохата около обсъждането на актуализацията на бюджета за 2014 г. едно гласуване на депутатите през изминалата седмица остана някак си в сянка. В един ден, почти на един дъх, народните представители оставиха 20-процентния ДДС върху хранителни стоки, лекарства и учебници непроменена и отхвърлиха предложение за данъчно облагане на приходите от лотарийни игри.

Според сметките на вносителя, данъчното облагане на приходите от игрите на късмета би донесло на и без това изтънялата хазна допълнителни около 2,5 млн. евро приходи. Но дясноцентристката правителствена коалиция гласува в пленарна зала против предложението на социалиста Георги Кадиев за облагане на хазартните игри, след като седмица по-рано го бе подкрепила във временната бюджетна комисия, а след това напълно изненадващо внесе в парламента идентичен текст, но този път от свое име.

Същият ден, когато правителство и опозиция се надцакваха за хазарта, парламентът отхвърли още една данъчна промяна, внесена от популистката партия „Атака”. Предложението бе за нулев ДДС върху хранителни стоки българско производство, лекарства и учебници. Тези, както и всички останали стоки в момента се облагат с 20 процента ДДС. Аргументите на „Атака” са ниските доходи, които водят и до ниска покупателна способност, както и прогресивно растящите цени на хранителните стоки в България. Освен това България е една от малкото страни от ЕС, където няма диференцирана ставка на ДДС за стоки със социално значение, каквито безспорно са храните и лекарствата. Във Великото херцогство Люксембург например, което се слави с най-високите доходи в Европа, хранителните стоки са освободени от ДДС.

В своите решения народните представители се ръководят или от личната си експертиза или от компетентното мнение на специалисти и анализи на световно признати експерти. Поне така си мислим. Очевидно обаче депутатите не са запознати с изводите на Световната банка за социалното разслоение на българските ученици. Според този анализ българската образователна система не дава равни шансове на децата с различен социален произход. Учениците с най-добро социално-икономическо положение изпреварват като умения с три учебни години своите връстници, които са на ръба на оцеляването, се казва още в анализа. На този фон решението на парламента да облага учебниците с 20 процента ДДС, а приходите от лотарийни игри да са освободени от данък, е меко казано неуместно. Управляващите аргументираха запазването на данъчната ставка за храни, лекарства и учебници с липсата на средства. „От къде ще дойдат около 600 милиона евро за финансирането на тази мярка?” – попита риторично депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов. Една малка част може да бъде покрита от данъка върху игрите на късмета, например. Изглежда, че мнозинството е преосмислило решението си и все пак ще промени Закона за хазарта. Но горчивият привкус от гласуването в пленарна зала в защита на лотарийни босове и в ущърб на гражданите ще остане.