За всестранното познание на българския народ, покрай другите етнографски и фолклорни изучавания, от голямо значение е и това на българския народен орнамент. Него трябва да изследваме, за да вникнем в художественото творчество на българския народ, за да разберем какво той е създал сам, какво е заел от други народи и какво им е дал в областта на народното изкуство – пише в книгата си от 1913 година „Българските народни шевици” прочутият художник Стефан Баджов.

Към тази максима се придържат Стойка и Златка Попови – майка и дъщеря от Пловдив, които правят всичко възможно, за да популяризират и съхранят традиционната българска шевица в първоначалния ѝ вид. Зад гърба си двете майсторки имат над 30 изложби в България и по света.Техните произведения са излагани в Скопие, Токио, Москва, Япония, Швейцария... И навсякъде са посрещани с огромен, неподправен интерес.

На 11 юни в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН бе открита тяхна експозиция – „Вълшебството на българските шевици”. Тя ще продължи до края на лятото.

Напоследък хората се интересуват откъде сме взели оригинала, какво представлява – част от пола ли е, от сукман ли е, от пазва ли е? И ние трябва да обясняваме – казва Стойка Попова. – Затова на тази изложба, която може би е първа по рода си, сме приложили и самите оригинали от Националния етнографски музей, от които е копирана шевицата и показваме как е изработена и приложена тя в бита, в съвременното модерно облекло.

Някога българките са познавали над 100 бода, но по-голямата част от тях е забравена или загубена, и в съвременните шевици се използват около 10. Но Стойка и Златка Попови успяват да открият старинни образци и да възродят някои от тях. Така днес в многобройните им великолепни изработки могат да се видят над 30 вида бодове! Да попаднат на непознат бод или техника на бродиране, неизвестна им до този момент, е истински късмет и те веднага се захващат с тяхното възстановяване. Но в работата си по реставрирането на старинната техника, костюмите и мотивите те понякога се сблъскват и с разочарования:

Възмутена съм от някои наши майстори и творци, които правят щампирани шевици – с горчивина казва Стойка Попова. – Как може една шевица да бъде щампа?! Ако за танцов състав или за сцената може да се изработи машинна бродерия, то другото е бутафория! Не трябва да има бутафорни костюми в никакъв случай! Ние изработваме уникати, стремим се да се доближим максимално до истинския костюм. Добре че хората търсят истински, оригинално изработени и украсени вещи. Напоследък се наблюдава тенденция да се правят сватби с национални костюми, които се наемат от етнографските музеи или със специално изработени облекла с национални мотиви. Това е хубаво, защото показва, че младите се интересуват от традицията.

Червено, кафяво, черно, синьо, зелено, жълто във всякакви нюанси – изброява цветовете на традиционно пъстрата и многоцветна българска шевица Златка Попова. – В нея присъстват почти всички цветове, в зависимост от региона.

А на въпроса, има ли орнаменти, характерни само за българската шевица, отговаря така: Дървото на живота, коне, полегнали цветя, животински мотиви, глава на петел – всичко това е много характерно, както и „кене́” – това е особен вид плетена дантела, която служи най-вече като украса на самото облекло – пазвите, ръкавите, полите. Традиционната българска шевица е изключително богата на орнаменти и цветове.

И това наистина е така: от витрините на изложбата „Вълшебството на българските шевици” светят с красота и изящество покривки, ризи, рокли, кърпи, леко розовее „македонската” шевица, ярко грее в червено софийската, в топли кафяви оттенъци е изработена тази от Плевен, във всички цветове на дъгата привличат окото образците от Самоков и Елхово, сякаш недокоснати от човешка ръка, сякаш дошли от миналото....

Според Стефан Баджов, в своите творения българката е въплътила цялото си душевно богатство. Няма нищо по-изящно в областта на народното ни изкуство от тия чудни по техника, композиция и колорит шевици. Българката, като същински художник наблюдава, улавя природните форми и ги предава на платното, умело стилизирайки ги – казва той.

Снимки: Десислава Иванова