„Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, голям грозд на лоза, пълна кесия с пари... Живо, здраво до година, до година, до амина!” Благословии и пожелания за здраве и късмет звучат в първите часове на всяка нова година. Съхранени са и някои традиционни обичаи, извършвани на прага между две календарни години.
Любопитен и много показателен факт, който си струва да припомним в празничния ден – в началото на декември народният празник Сурова или Сурва в Пернишко беше вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Фестивалът на маскарадните игри в Перник е създаден през 1966 г. Провежда се ежегодно, а през 1985 г. получава статут на международен. Обичаят Сурва е описан във всички фолклорни области. Разпространена е и практиката маскирани ергенски дружини да обикалят селото и да сурвакат. Особено в Западна България. В зависимост от местния диалект те се наричат сурваскаре, джемале, джамали, бабугери, старци и др. Най-многобройна част от дружината е облечена в костюми от кожи на кози и овце с руното навън. Маските са зооморфни, често са оформени като висока композиция от летви, украсени с пера, рога, текстилни ленти. Задължителен елемент са звънците на кръста и тояга от сурово дърво. Наред с коледуването, този обичай има много старинна митологична основа. Изпълняван в период на преход в годишния цикъл, той има за задача да възстанови равновесието в природния и човешкия свят. Чрез него участниците – млади мъже, намиращи се във възрастов и житейски преход, усвояват знания, норми на поведение и религиозно-митологичните вярвания на своята общност. При изпълнението му те преминават от мрака към светлината, от незнанието към знанието, осигуряват за себе си и общността плодовитост и защита.
Сурвачките също са запазили своето място. Дрянови пръчки, окичени с различни цветни материи ще намерим и по пазарите. Но съвсем различно е да ги направим сами. Необходими са ни разноцветни вълнени конци, малко сушени плодове, наниз от пуканки, здрава дрянова пръчка – и сурвачката е готова. На върха прикрепяме ябълка и задължителната „златна” паричка – за да е здрава и богата годината.
Българското хоро е една магия, вълшебен кръг, който зарежда с неповторимата енергия на нашия български дух, традиции, идентичност – споделя журналистът Милена Милотинова, която наскоро представи новия си документален филм "Магията на българското..
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..