Великден, най-светлият християнски празник, от векове е сред най-важните народни обичаи. Много от обредните практики, които съпровождат това време на годината, са повлияни от църковните. Но учените са изследвали и описали редица реликти със съвсем ясен езически произход и религиозно-митологичен характер.

На Възкресение Христово настъпва и краят на голяма част от забраните. Задължителен елемент на празничната обредност са люлките и хората, които имат силно предпазно и магическо значение. Съдържанието на песните, изпълнявани при люлеенето и танца, са посветени на мотивите за змея, самодивите, отключването на водата, на плодородието и бъдещите женитби. На този ден момите, участвали в обичая кумичене, за пръв път се обличали като „свършена” мома – с риза, нова премяна, наниз, венец, гривни и китка. Хорото на Великден вече е сключено. Светът е изправен пред новото начало, а кръгът на обредния танц повтаря формата на слънцето – един универсален култ, дошъл от древността.
Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..
С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...
Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..