Легенди и поверия за Великден

Великден, най-светлият християнски празник, от векове е сред най-важните народни обичаи. Много от обредните практики, които съпровождат това време на годината, са повлияни от църковните. Но учените са изследвали и описали редица реликти със съвсем ясен езически произход и религиозно-митологичен характер.

„Христово възкресение“, изп. Даниел Спасов и Милен Иванов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преходът от зима към пролет е в основата на всички обичайни действия, извършвани в периода преди Великден – през Великите пости. Това е времето, в което народът ни се обръщал към всички видими и невидими природни сили, добронамерени, но и злосторни митични същества. Време, посветено на ритуали за спечелване на закрила от добрите. И ненамеса в човешките дела от страна на тъмните сили. Това вярване е отразено в забраните през целия период на Великите пости. Освен недопускането на сключени хора, по това време не бива да звучи музика, изпълнена от какъвто и да е инструмент. Много песни и легенди са посветени на момци – кавалджии, които със свирнята си събуждат самодивите и получават наказание от тях. Според народните поверия, митичните девойки почитат християнските празници – особено Великден. Всеки, който не спазва забраните, е застигнат от техните злосторни действия. Най-много вярвания около Великден са свързани с червените яйца. Те имат магическа сила, особено първите яйца, боядисани преди изгрев слънце на Велики четвъртък. В народните представи четвъртък е ден, в който не бива да се бърка в полозите на кокошките. Велики четвъртък прави изключение. Както пише известният български етнограф Димитър Маринов: Тия яйца, прибрани във Велики четвъртък, се отделят настрана. Тях ще преброят, измият, стипцосат и вапсат (боядисат) първи. Другите яйца идат втори наред. Най-голяма сила има яйцето, снесено първо. Водата, с която разтваряли боите, била „мълчана” (донесена при пълно мълчание преди изгрев от три различни кладенеца, от „чисти” девойки). С нея подновявали кваса за хляб веднъж годишно – именно на Велики четвъртък. Първите червени яйца слагали в сито, постлано с нова кърпа – за да ги види слънцето и да се усмихне. Тези яйца имат особена сила да предпазват, лекуват и пр. С тях се извършват голям брой ритуали. Някои са общи за цялата страна, други са характерни за определени области. Песните, които жените и момите пеят докато „пишат” яйцата, обикновено са посветени на техните любими, за тях са предназначени тези малки знаци на обич. Момите пеели за своя избраник и мечтан жених, невестите – за своя съпруг, описан като „левент, юнак, войно (воин)”.

„Мела е Гергана дворове по Великден и Гергьовден”, изп. Величка Златева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Както вече споменахме, има много доказателства в подкрепа на тезата, че православният Великден е заместил по-стар езически обичай, оставил своите следи в цялата обредност. В книгата си „Празниците на българите с легенди и предания“ етнологът Николай Ников цитира старинна легенда за появата на празника. Тя разказва за далечно време, в което Бог ходел сред хората, помагал им и ги лекувал. Тогава имало едно царство, владение на зъл магьосник. Той бил заключил водата и слънцето в дълбока пещера с девет катинара. Хората се трудели от сутрин до вечер, но без вода и слънце нищо не се раждало. Тревата изсъхнала, животните и птичките изчезнали. Някъде в планината живеел един млад мъж с двете си дечица – момче и момиче. Отишъл той един ден в гората да търси коренчета за храна. Там издялал дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го даде на децата да си играят. Прибрал се той и сложил яйцето до главичките на спящите малчугани, за да го видят на сутринта. През нощта насън му се явил белобрад старец и го предупредил, че злият магьосник ще дойде в дома му, за да вземе децата. Казал му да не се бои, а да вземе в ръка червеното яйце. После изчезнал. Този старец бил Дядо Великден. На другия ден, в каляска, теглена от змей, пристигнал магьосникът. Втурнал се в къщата, но бащата изпълнил каквото му било казано – взел яйцето и го вдигнал високо над главата си. В този миг силна светлина огряла земята, от нея магьосникът ослепял и загубил силата си. Хората разбили катинарите, освободили слънцето и водата. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали, всичко живо възкръснало за нов живот. Оттогава хората празнуват деня на Дядо Великден и боядисват червени яйца.

На Възкресение Христово настъпва и краят на голяма част от забраните. Задължителен елемент на празничната обредност са люлките и хората, които имат силно предпазно и магическо значение. Съдържанието на песните, изпълнявани при люлеенето и танца, са посветени на мотивите за змея, самодивите, отключването на водата, на плодородието и бъдещите женитби. На този ден момите, участвали в обичая кумичене, за пръв път се обличали като „свършена” мома – с риза, нова премяна, наниз, венец, гривни и китка. Хорото на Великден вече е сключено. Светът е изправен пред новото начало, а кръгът на обредния танц повтаря формата на слънцето – един универсален култ, дошъл от древността.

„Три дни е било Великден”, изп. Снежана Колева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Споделете

Легенди и поверия за Великден

Още от категорията

Елеонора Едрева изследва старите багрилни техники на България

Първи фестивал на българските фолклорни състави в чужбина

"Хоро при извора" във Велинград – когато традицията извира от сърцето на Родопите

Българско Национално Радио