Албанският парламент поправи историческа несправедливост, както българският външен министър Екатерина Захариева определи новоприетия Закон за защита на малцинствата в Република Албания. С него българското малцинство се нарежда сред останалите 8 в страната – гръцко, македонско, влашко, ромско, египетско, черногорско, босненско и сръбско. Така в районите, в които българското малцинство надхвърля 20процента, то ще има право да използва майчиния си език в държавните институции.

Проектозаконът беше подложен на обсъждане и в парламентарните комисии бяха изслушани всички страни. Разбира се, най-сериозна полемика предизвикаха изказванията на представителите на българското малцинство, както и тези на македонското – обясни Селим Ходжай – почетен консул на България във Вльора.

Генералният секретар на партията Македонски алианс за европейска интеграция Васил Стерьоски на дебат в парламентарна комисия заяви, че в Преспа, Гора и Голо Бърдо, където се претендира, че има българско малцинство, живее само македонско малцинство. А искането за признаване на българската общност е част от проекта за "Велика България".

При гласуването в парламента, законът получи изключително голяма подкрепа – 102 гласа „за”, 10 „против” и един „въздържал се” – продължи Селим Ходжай. И най-важното е, че двете най-големи парламентарни партии – социалистическата и демократичната, постигнаха почти пълен консенсус.

Тази единодушна подкрепа е интересна сама по себе си, тъй като през последните месеци работата на Народното събрание в Тирана е изключително затруднена заради постоянното блокиране на парламентарните заседания от страна на опозицията, като на моменти диалогът почти липсва.

Имаше гръмки противопоставяния, най-много от страна на македонските организации, те бяха подкрепени и от някои историци – противници на признаването на българската общност, както и от гръцката партия – каза Селим Ходжай. Но най-силният контрааргумент е самата Конвенция на Съвета на Европа и Резолюцията от 15. 02. 2017, която дефинира понятието малцинство. Най-важното според нея е самоопределението на хората, а допълнително се вземат предвид историческите обстоятелства и езикът на съответната общност.

Затова и традиционно толерантното албанско общество прие като цяло позитивно решението на депутатите. Според почетния ни консул в Албания освен усилената дългогодишна и целенасочена работа на българската дипломация, своя голям принос са дали и българските дружества – „Наша Гора” в областта Гора, „Дружеството за българо-албанско приятелство” в Корча и „Просперитет Голо Бърдо”. Те категорично се самоопределиха като българи чрез своите подписи, представени в парламента. Там те показаха и официален документ от 1935 година по времето на управлението на крал Зогу. В него фигурират 10 958 българи – потвърди г-н Ходжай. И продължи:

Не може да се говори за териториални претенции, защото българите в Албания днес са пръснати из цялата страна, горани и голобърдци живеят и тук – в Тирана. Да, има недоволни, но повечето албанци са настроени позитивно, защото етническите групи допринасят за разнообразяването на традициите, на обичаите, на музиката. Така се обогатява и албанската култура.