Първата пещера-утроба в България е открита от спелеолога Минчо Гумаров през 2001 г. Тя е проучвана от археолога проф. Николай Овчаров, който я датира към ХI – Х в. пр.н.е., към времето на траките. Формата на пещерата провокира интереса на експерти и любители на древните светилища. Оказва се обаче, че тази пещера съвсем не е уникална, като на територията на България подобни има в 25 местности, в някои от тях – повече от една. Това твърди Костадин Димов, който от 2008 г. обикаля и издирва такива с друг любител на скалните мистерии – Сребрин Сребрев.

Най-дълбоката от тези пещери е на Тангардък кая до село Ненково край Кърджали, известна като пещера Утробата. Най-високата е на Харман кая. Има и триделна – до село Татул, община Момчилград, обобщава Димов, като за наименованието и формирането на пещерите-утроби уточнява:

Тези естествени пещери се наричат „утроби“ поради формата им. Има ги по цял свят, където има четири сезона. Получават се, когато снеговете се топят и влагата прониква в пукнатина. Водата дълбае пукнатината и й придава капковидна форма. Получава се напречно сечение под формата на знак „пика“, приличащо на женски полов орган. Древните са използвали тези пещери за храмови цели.

Най-древните пещери-утроби по света, използвани от човека, са около Ница, Франция, където има открити фигурки на около 25 хил. години, поднасяни в дар на Богинята-Майка, твърди Костадин Димов:

Първоначално, поради подобието на формата, тези пещери са ползвани за култа към Богинята-Майка. В определен момент от историята на днешната българска територия актуални стават мъжките култове, свързани с почитането на Слънцето. То представлява героя, който прониква в женската същност. По онова време пещерите-утроби започват да се използват за култа към Слънцето. Те се дооформят от човешка ръка така, че в един момент да се осигури по-добро проникване на Слънцето във вътрешността на пещерата. За южните пещери това е по Коледа, когато слънцето е най-ниско и прониква най-дълбоко.

Най-очебийна е обработката на пещерата-утроба на Тангардък кая, издълбана от древните майстори с няколко метра навътре, посочва Димов. За триделната пещера до село Татул обяснява, че там има подсигурени три оптични пътя:

Това са три различни момента, в които слънцето прониква в дълбините на пещерата. Тя представлява астрономическо сложно съоръжение – казва Димов и пояснява, че, видимо, е използвана като календар – кога да се сее и т.н. Но защо толкова късно научаваме за съществуването на тези пещери?

Това, че чак сега хората започнаха да им обръщат внимание, е свързано с тяхната потайност. По стените на тези пещери няма рисунки, релефи. Това са древни обекти-табу. Тук са извършвани ритуални актове, достъпни за тесен кръг посветени. Те не са могли да бъдат наблюдавани от много хора едновременно. Имаме още много да разгадаваме по тези обекти. Знакът „пика“, на който прилича отворът на пещерите-утроби, има долу уширение, подобно на дръжка. То е характерно за всички пещери-утроби, които си личи, че са ползвани и дообработвани. Нямаме засега обяснение, защо е правено то. Удобно е да се влиза и да се сяда като на две пейки, но не винаги е удобно за ходене. Това означава, че е имало друга роля, която все още не сме доловили.

Костадин Димов обяснява, че изработката на оптичните пътища с достъп на слънцето в определен момент под определен ъгъл е била много трудна:

Представете си как слънцето влиза в такава пещера-утроба пет дни по Коледа по обяд в продължение на 10-15 минути. Цяла година трябва да дялаш и да си представяш къде трябва да мине слънцето, което влиза, само ако няма облаци. Т.е. не всяка година можеш да провериш, дали трудът ти е в правилна посока, работейки с несъвършените инструменти, с които са разполагали преди хилядолетия. А самите утроби обикновено се намират в твърди скали.