До неотдавна голяма част от българите учеха децата си да не се отдават прекалено много на виртуалните забавления, за да не изгубят живия контакт със своите приятели, връстници и съученици. Същото предпочитахме и ние, по-възрастните. Вместо да си пишем в чата, да звъннем или да си уговорим среща „на живо“. По ирония на съдбата, едномесечната изолация заради новия коронавирус, покосил света, показа, че опасенията ни никак не са били за подценяване.

Изолацията взе да се отразява доста негативно на иначе по-буйните натури и те започнаха да неглижират забраните за разходка в парка и другите ограничители на обичайния начин на живот. Някои дори попрекалиха, та се наложи да бъдат „въдворени“ от органите на реда.  

Уви, все повече хора искат да изкрещят „Стига!“ и час по-скоро да си върнат волността и онзи начин на общуване, с който бяха свикнали до болка, но и който все повече започва да им липсва.

Всеки нов ден, прекаран в изолация, усилва копнежа по връщане към нормалността, към живота, в който прегръдката и ръкостискането са ежедневие, а разходките в парка и до близката планина – не са ограничени или съпроводени със задължителна противопандемична екипировка. 

Но виртуалната реалност се оказа и спасение. Защото, какво щяхме да правим без нея?!

Новите технологии помагат да се компенсират някои от негативните страни на изолацията. Социалните мрежи, различните мобилни апликации и приложения със сигурност съдействат на хората да продължат да поддържат връзка помежду си, смята известният изследовател от  университета в Йейл Николас Кристакис, цитиран от сп. "Science".

„Щастливи сме, че живеем в ера, в която технологиите ни позволяват да се видим и да се чуем с приятелите и семейството си, дори и от дистанция“, казва той.

И все пак новите средства за комуникация не заместват изцяло общуването „лице в лице“. Защото, когато общуваме с други хора, голяма част от смисъла не се предава чрез думите, а чрез невербалната комуникация. Важни са изражението на лицето, жестовете, езикът на тялото, а всичко това се губи през онлайн общуването, смята психологът Крис Сергин от университета в Аризона. И, все пак, и той не изключва "виртуалния" вариант, който със сигурност е по-добър, отколкото пълната липса на общуване.

Ето защо, докато не бъде намерена по-ефективна формула за предпазване от съвсем невиртуалния агресор „Сovid-19“, е по-добре да запазим виртуалността в общуването си.

Покани за виртуални разходки, екскурзии до близки и далечни дестинации, представления, изложби и концерти не липсват. От българските предложения е достатъчно да споменем тези на Софийската опера и балет (предлагаща ни някои от най-касовите си спектакли онлайн), Националния дворец на културата (като великденски подарък НДК ни прави част от визуалния концерт "Четирите годишни времена" на Вивалди от програмата на Киномания 2019), Етнографския музей на открито „Етъра“ (в онлайн платформата му миналото нахлува из чаршията с шума на занаятчиите), Българското национално радио и Софийската филхармония (с инициативата си "Заедно в кризата").

Приятни „виртуални“ забавления…