Когато едно десетгодишно момиченце оприличи себе си на затворена в клетка дива маймуна, която не знае дали отново ще излезе на свобода, съветите на психолози, антрополози, психотерапевти отплуват по течението подобно на флотилии от обезсилени думи.

Заключени в домовете си заради коронавируса, децата учат, спортуват, общуват и играят. Какво обаче се случва с психиката им, докато преживяват между четири стени – с онлайн училище и с онлайн приятелства?

„Като че ли за нас, възрастните, ситуацията е много по-странна, отколкото за децата, тъй като те като дигитално поколение са свикнали да общуват не само очи в очи, но и онлайн – отговаря пред Радио България детският психолог Димитрина Проданова. – Това, което най-вече се отразява на най-малките, е как родителите им възприемат ситуацията. И ако живеят с майки и бащи, потънали в медиите и с новините за коронавируса, децата също стават тревожни. Затова е важно родителите да се фокусират върху положителното – например че за първи път прекарват толкова интензивно време със семейството си.”

Според психоложката най-трудно е за децата от 1-ви до 4-ти клас, тъй като те ходят на плуване, рисуване, танци и много други извънкласни занимания и на практика са загубили социалния си живот. Тийнейджърите пък драматизират, че не могат да се виждат с приятелите си.

Дали страшната дума „коронавирус”, която витае във въздуха и стряска с изображението си, може да травмира крехката душевност на подрастващите, отново зависи от възрастните − от емоцията зад думите им, дали си служат с успокояващите умалителни, за да ги преведат на детския език, от обясненията и надеждата, че лошото ще си отиде. Още повече че смъртта все повече отвоюва пространство в емоциите и мислите от телевизорите − сред нас, на съседната улица, в близкия град. И в тази ситуация на затворени пространства, на ескалираща тревожност, на притаяваща се неизвестност могат да избуят неща уж потиснати и облагородени и обстоятелствата да надделеят над възпитанието.

„Избликват и лоши, и хубави неща – казва психологът Димитрина Проданова. – Когато едно дете няма възможност да реагира на тревожността с физическа или с творческа активност, може да го направи с агресия. Но в същото време много деца започват да мислят по-глобално, да се радват, че природата става по-чиста, че във въздуха няма толкова газове. В изолацията те осъзнават колко много обичат по-малките си братя и сестри и казват, че първото нещо, което ще направят след края й, е да отидат при своите баба и дядо. Така че има шанс за култивирането на значими ценности в децата ни – дори независимо от нас, възрастните.”

Ако не беше пандемията, затворила всички ни по домовете, в този момент ние, възрастните, можехме да се усъвършенстваме в... детски език за напреднали.

Всъщност „Превод от детски за напреднали” е втората професионална книга на Димитрина Проданова – но с отложена премиера заради коронавируса. Как да мотивираме децата, как да повишим самооценката им, как да ги накараме да четат и други полезни наставления съдържа това четиво за родители.

„Когато идват родители в кабинета ми, често им казвам – четете по-малко форуми и готови формулировки на психолозите, а вместо това чуйте собствените си деца, вътрешния си глас и интуицията си – съветва Димитрина Проданова. – Много е важно да се доверяваме на здравия разум на децата си и да подхождаме към тях с уважение, а не със свръхобгрижващ, свръхменторски подход. Защото от самото си раждане всеки човек носи едно зрънце, което е зрялата му част. И въпросът е да се скачим за тази негова част, а не за деструктивната, която, от своя страна, провокира и нашата деструктивност.”

Чуйте цялото интервю в звуковия файл

Снимки: pixabay и личен архив