Алтернативният туризъм е съвкупност от устойчиви практики, насочени както към задоволяване на индивидуалните интереси и потребности на туриста, така и към съхраняване на местната природа и култура. Акцентът е поставен върху досега със съхранената природна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции.

Ние предлагаме гастрономически, винени, поклоннически и градски турове, както и пътувания, фокусирани около фестивали на местни храни и традиции”, заяви за Радио България основателят на новата платформа за бавен туризъм Екатерина Терзиева.

Освен в нагласите на туристите, промени се очертават в транспорта и цялостната организация на индустрията на гостоприемството. Ще се обръща много по-голямо внимание на хигиената, а продуктите в сферата ще бъдат съобразени с новите условия за физическа дистанция.

Железопътният транспорт е също интересна форма на алтернативен туризъм. България е атрактивна дестинация за подобен тип пътувания от страна на австрийци, англичани, германци и сърби, допълва Екатерина Терзиева:

„Той може да бъде по-активно развит благодарение на теснолинейката Септември-Добринище например, която свързва Горнотракийската низина с Рила, Пирин и Родопите. Любопитен факт е, че тя е единствената действаща тясна железопътна линия в България с междурелсие от 760 милиметра. Това е и най-високата жп линия на Балканите – гара Аврамово е на 1267 метра надморска височина. През февруари тази година родопската теснолинейка влезе в класацията на 10-те най-живописни пътувания с влак в Европа на вестник „Гардиън”.”

Международното движение Slow Food – Бавна храна (от англ. slow– бавен, спокоен), се заражда през 80-те години на миналия век. Паралелно се появява и идеята, че един от начините за борба с динамичния, изпълнен със стрес начин на живот е чрез храната. Подобен вид турове се явяват и алтернатива на еднотипните почивки от типа „през лятото на море, зимата – на планина”. Но основно дават възможност човек да се отпусне и да се наслади на живота. Slow пътуванията са контрапункт на напрегнатото ежедневие, на което са жертва хората в големите градове.

„Предлаганите гастрономически пътувания са възможност да се подпомогнат българските производители в тежката икономическа ситуация, като се скъси веригата между тях и потребителите. Местните общности и тяхната култура, както и природните дадености на България могат да бъдат представени и чрез храната и хората, които я произвеждат. Нашите турове превръщат в преживяване пътешествието назад към селото, търсейки идентичността и корените. Добрата храна е качествена, вкусна и здравословна. Чиста, означава да е произведена по начин, който не вреди на околната среда, а честна – да се предлага на цени, които са достъпни за потребителите и справедливи за производителите.”

Екатерина Терзиева подчерта, че очаквана тенденция в следващите месеци е и засилване на туризма на местно ниво:

„Сега е моментът да се обърнем към възможностите за туризъм, които предлага нашата страна, защото България е богата на всичко. Като се започне от минералните извори, изобилието на билки, по което се водим втори в света след Хималаите, имаме море и прекрасни планини от различен тип – както по-алпийски, подходящи за екстремни спортове, така и Родопите и мистичната Странджа, които предполагат познание, свързано с древните светилища на траките. Надявам се пандемията да се окаже шансът на България да покаже както за родните, така и за чуждестранните си гости всички свои възможности за туризъм.”

Интерес към подобен род турове проявяват широк кръг хора на възраст от 25 до 65 години, сочи маркетингово проучване, поръчано от създателите на платформата за бавни турове. Екатерина Терзиева ги описва още като добре образовани хора, патриоти или пък просто преситени от стандартния туристически продукт, любопитни към новото и различното.