Преди 140 г. – само две лета след Освобождението ни от османско владичество, Княжество България приема своя парична единица. А за да я орисат силна и независима, парламентаристите й дават наименованието „лев”, както се зове по онова време царят на животните.
Сеченето на монети в България датира от 13-и век, когато за първи път върху паричните знаци е изписано името на българския владетел цар Иван Асен Втори. На 28 май 1880 г. пък се провежда заседание на второто обикновено Народно събрание, което завършва с приемането на Закона за правото за рязане на монети. На него Стефан Стамболов настоява паричната единица да се нарича „франк” по примера на Белгия, а д-р Иван Богоров предлага думата „свободник”. В крайна сметка надделява депутатът Йосиф Ковачев с наименованието „лев”.
Законът за правото на рязане на монети в Княжество България влиза в сила на 4 юни 1880 година и тази дата се счита за рождена за българската парична единица „лев” и неговото подразделение „стотинка”.
Още за историята на българската валута можете да прочетете в публикацията от архива на Радио България – „Левът и стотинката навършиха 130 години”.
Редактор: Диана Цанкова
Започне ли да застудява, идва време за слагане на туршията. Приготвянето на този зимен деликатес в домашни условия е широко разпространена традиция и почти няма българско семейство, което да не слага на трапезата си тези вкусни зеленчуци,..
Българите сме сред малкото народи, които имат свой празник на духовността — Денят на народните будители. Отбелязваме го всяка година на 1 ноември, за да отдадем почит, но не на владетели или военни герои, а на хората на духа – онези българи,..
Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция. В народния календар Димитровден се свързва с края на..