Наричат манастирите огнища и пазители на българската духовност, крепители на българската вяра в някогашните мрачни, изпълнени с гонения и унижения години на турското робство. Никак не са малко историческите свидетелства за обители, осигурявали тайно убежище на поборници за българската свобода. Много монаси също вземат дейно участие в народните борби и в организирането на революционни комитети.

Един от тези просветени монаси е и дякон Игнатий, Апостола на българската свобода Васил Левски. Бъдещият революционер се замонашва през 1858 г. в Сопотския манастир „Св. Възнесение Господне”, след като в продължение на шест години е послушник на вуйчо си йеромонах хаджи Василий. За Левски жертвата за свободата е „утеха и душеспасение”, „святи дар и от Бога венец”. Затова определя времето, в което живее, като „век на свободата“ и му посвещава живота си.

В рамките на десетгодишната си активна революционна дейност (1862-1872) Левски създава тайна мрежа от революционни комитети, за чиято дейност са необходими тайни места (над 100 скривалища), голяма част от които са били в манастирите. Освен че укриват Левски и сподвижниците му, монашеските братства подпомагат и с лични средства революционната им дейност.

В Троянската света обител например, която многократно дава подслон на Апостола, лично Левски посвещава игумена хаджи Макарий и още четирима монаси в революционното дело. Скривалището му там днес е достъпно за туристи и разкрива двата тайни изхода – към реката и към гората.

Друг манастир, укривал Апостола, е Сопотският девически метох „Въведение Богородично“. Скривалището на Левски се намирало под стаята на игуменката Христина, неговата леля. Там се срещал и с майка си Гина Кунчева. В този район е още едно от сигурните убежища на Дякона ‒ в „Свето Възнесение Господне“, където той приема монашеското име Игнатий. В Тетевенския Балкан винаги отворен за Левски бил и Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“. Надвиснал от скалите, на 800 метра надморска височина, той прилича на непристъпна крепост. Може би това е и причината да бъде избран за едно от сигурните скривалища за Апостола, който в близост създава и Първия окръжен революционен комитет.

Когато пристигал в Пиринския край пък, Левски нощувал на 15 километра от град Симитли. Манастирът там, изграден по времето на Второто българско царство (1185-1396 г.), носи името Тросковски и е кръстен на едноименното село (Тросково). През Средновековието бил обитаван от над 100 монаси, които се препитавали със земеделие и животновъдство.

Край днешната българска столица София всеки, който иска да научи повече за живота и делото на тази светла личност от нашата история, може да тръгне по стъпките му по „Пътеката на Левски“, водеща към Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“. Дължината ѝ е по-малко от 2 километра или около 30 минути от центъра на кв. „Драгалевци”.

Сред известните манастири, които пазят спомена за Левски и неведнъж са го спасявали от преследвачите му, са още Соколският манастир „Успение Богородично” край Габрово, Дряновският „Св. Архангел Михаил” и Мерданският „Св. 40 мъченици”, на главния път между градовете Велико Търново и Елена...