Северозападното българско село Бърдарски геран е известно като столицата на банатските българи. Тази малка католическа общност се отличава със своя бит и традиции, които пази ревностно от поколения. Най-дългоочакваните празници в селото са карнавалът „Фършанги“ в края на зимата и летния бал.
Тази година „Балът“ ще се проведе на 29 август с участието на банатски българи от страната и чужбина. За събитието в Бърдарски геран се очакват и стотици гости, желаещи да се докоснат до богатото културно наследство на малката католическа общност. Кулминацията на празника ще настъпи вечерта на съботния ден, когато на мегдана ще се съберат всички участници, облечени в характерните банатски носии. Ще има банатски танци и песни, както и неотменното добро настроение.

На селския площад ще свири Замфировската духова музика с ръководител Атанас Димитров. Читалището на Бърдарски геран е подготвило специална програма. За празника са предвидени и възстановки в чудесно поддържания музей на банатските българи в центъра на селото.
„Балът“ се организира всяка година в края на месец август. Събитието побира в себе си целия ентусиазъм и хъс за живот на хората, които го създават. Обличайки носиите за няколко часа, представителите на банатската общност у нас споделят красотата на техния фолклор, както и ценностите, наследени от предците им.
Снимки: bardarskigeran.euБългарското хоро е една магия, вълшебен кръг, който зарежда с неповторимата енергия на нашия български дух, традиции, идентичност – споделя журналистът Милена Милотинова, която наскоро представи новия си документален филм "Магията на българското..
Над 500 души от цялата страна се събират днес на националния фестивал " Някога... Когато хлябът имаше душа" в петричкото село Генерал Тодоров, съобщи кметът на населеното място Станислав Станков. Участие в четвъртото му издание са заявили и..
"Фолклорът е потребност за човека и тази потребност може би няма да изчезне току-така" , убедена е доц. д-р Наталия Рашкова – етнолог и фолклорист, университетски преподавател и изследовател с ярък принос в проучването на българския музикален..