На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Тази историческа общност (днес в пределите на Молдова и Украйна) не само е запазила над 200 години българско самосъзнание, традиции и език, но и допринесла за изграждането на българската държава и формирането на българското Опълчение през Освободителната война (1877-1878г.). Бесарабските българи са дали на страната ни много изявени личности, сред които двама министър-председатели - Димитър Греков и Александър Малинов, първия ректор на Софийски университет акад. Александър Теодоров-Балан и много други.

Датата е свързана с освещаването на храм „Свето Преображение Господне“ в Болград през 1838 година. Там се намира и прочутата първа българска Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“ (от 1858 г.).

Броят на бесарабските българи днес е около 230 хил. души. От 1993 г., когато с постановление на Министерския съвет държавните висши училища започнаха прием на българи от чужбина, в България пристигат хиляди млади сънародници от Молдова и Украйна. Много от тях след завършване на висшето си образование остават в страната, работят, създават семейства.

Кои са те, студентите от Бесарабия, какви са трудностите и радостите им и как ги приема прародината България?

Малвина Митева е от Измаил, Украйна. Следва „Архитектура“, V курс, в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София. Тя е и певица в народния хор при Ансамбъл "Гоце Делчев" и в Пътуващото читалище „Бащино огнище“, поканена да изпълнява песни от фолклора на бесарабските българи. Нейните корени са от Ямболско /Югоизточна България/, а България винаги е била в сърцето й:

Основен проблем след пристигането в България се оказва езиковият. Въпреки че повечето студенти от Бесарабия в семействата си говорят български, запазените архаични диалектни говори сериозно се различават от езика в България. Освен това, студентите пристигат едва 17-годишни и трябва да свикнат с новите реалии далеч от дома – разказа пред Радио България Катерина Довган, от украинския град Приморск, Запорожка област:

Като първо впечатление остана доброто отношение на хората, които срещах, готови да ме упътят, колегите в университета много ми помагаха… В първи курс за всички нас е осигурена стипендия, независимо от успеха, помагаха ми и родителите. От II курс вече започнах да работя, за да се издържам. Пандемията ни засегна в последния семестър на следването, дистанционното обучение се оказа много трудно. Имахме и притеснения, как ще бъдат организирани държавните изпити, защитата на дипломна работа. Засега мисля да остана в България“.

Анастасия Романова, от град Тараклия, център на българите в Молдова, сега е студентка II курс в Университета за национално и световно стопанство в София, специалност „Икономика и бизнес“.

Български език учихме от първи клас в училище и в детската градина, идваха и преподаватели от България. Сега живея на общежитие, условията са добри, цените са същите като в Молдова. Получавам стипендия за добър успех, помагат ми и родителите, тъй като все още не съм започнала да работя. Много добре се чувствам в България. В началото ми беше мъчно за семейството, роднините. Но хората наоколо бяха много отзивчиви и добронамерени, помагаха ми, това много ме впечатли. Запознах се с нови приятели и вече се чувствам много по-добре!“

Снимки: Георги Димов, личен архив, Facebook / Малвина Митева, Катерина Довган и Анастасия Романова