Известна певица с огромен кръг почитатели, музикален продуцент, през последните години Мария Илиева е постоянен член на жури в различни телевизионни формати. Сериозна част от времето си отделя на малкия си син Александър, както и на най-близките си хора. Красивата дама неведнъж е споделяла, че за нея семейството е сред най-големите ценности.

Мария Илиева е сред популярните личности в България, които вземат присърце различни благотворителни инициативи. В интервю за програма "Христо Ботев" на БНР тя разказва за своето участие в кампанията на UNICEF, посветена на деца, които имат проблем с комуникацията – т.нар. „невербални деца“. Средствата от тази кампания ще бъдат инвестирани в обучение на професионалисти, които в нормална среда да спомагат за развитието на тези деца. „Интеграцията като цяло у нас е проблем, но резултатите са добри – нашето общество е с много съпричастни, много състрадателни хора“, убедена е Мария.

В момента известната изпълнителка работи върху нова песен и това ѝ дава вдъхновение. Разбира се, липсват ѝ срещите с публиката. „Тази изолация мисля, че ще ни върне доста назад и ще има нужда от много време, усилия и старание ние отново да поискаме да бъдем заедно, да бъдем в концертни, театрални и оперни зали.“

„Забелязвам, че наложената дистанция започва да се отразява и в най-близките отношения, започва да битува страх от това да се доближаваме един друг. В крайна сметка тази близост ни дава сила, спокойствие, сигурност – така сме устроени. Това в момента е една тъжна агония. Някак и културните ни натрупвания сякаш не са достатъчно в новото време, за да си дадем сметка, че изкуството не е някаква прищявка и някакъв лек момент, а изкуството е нашата духовна храна. То ни дава това, от което най-много имаме нужда в един материален свят – ценности, устои, които ни пазят душите и ни дават и национално самочувствие в същото време. Ние никога не сме се славили в новото ни време с някаква изключителна държавна политика в посока подкрепа развитието на изкуството и културата. Сега има някои нелоши инициативи, свързани с това. Въпреки всичко постоянно си припомням думите на любимата ми прабаба: „И това ще мине, чедо“. Знам, че ще премине, знам, че ще си спомняме с леко неприятно чувство този период и в някакъв момент няма да му отдаваме такова значение. Но сега сме в него и пожелавам на всички здрава психика. Много е важно психически да се запазим, защото физически някак ще оцелеем. Може би любовта и активното общуване, макар и само вербално, без да сме заедно, са гарант, че ще се съхраним и ще преживеем успешно този период.“

Редактор: Албена Безовска