Слънцето, обожествявано от дълбока древност, дава живот на всичко живо в природата, кара я да се преражда постоянно. Под чудотворните му лъчи зреят посевите, наливат плод овошките, „пече се“ житото, растат новородените животни, а хората посрещат и изпращат появата му с благодарност и надежда отново и отново да се радват на благодатната му сила.

Слънцето е светлина, а светлината символизира още доброто, познанието, духовността. Кръглата му форма, като символ на божественото, ще видим в начина, по който прадедите ни изграждали селищата си, в траекторията на ритуалните обиколки (на коледарите, например), във формата на хляба… 

В делник и празник, хлябът наш насъщен е не само част от трапезата, обичаите, живота на българина. Според традиционните ни вярвания, хлябът освещава всичко, до което се докосне и всичко, което се докосне до него в процеса на приготвянето и поднасянето му.

Един от сакралните предмети, възпети в народните песни, е ситото. На български език самото наименование се свързва с думите сит и ситост, а оттам – с имане и благополучие. Ситото е част от много български обичаи и обредни практики. С него се гадае, правят се, но и се развалят магии. За него се вярва също, че е символ на женското начало.

За този, наглед обикновен помощник на стопанката в патриархалния бит, разказва публикацията „Подайте със ситото, да е сита годината” от колекцията на Радио България, която избрахме да ви припомним днес.

Редактор: Албена Безовска