Африка е свят, непознат за българите, които рядко поглеждат, докато планират ваканцията си в чужбина. Избират го любителите на приключения и екзотичната природа. Макар и все по-малко, на континента се установяват наши сънародници, дошли заради служебни ангажименти в някоя от икономически замогналите се държави от Магреба. Сред тях е нашата сънародничка Ани Радева. Тя живее от 22 години в Кралство Мароко, след като съпругът ѝ печели конкурс за преподавателско място и решава да поеме към непознатата държава. Ани Радева днес е ръководител на неделното българско училище, (в градовете Рабат и Казабланка), където намира обич и подкрепа сред другите българи. Благодарна е на съдбата, че е имала възможност да попадне в един съвсем различен свят от този, който познава в България.

Първите години от живота на семейството на Ани Радева преминали в Казабланка – модерен промишлен мегаполис, разположен на брега на Атлантическия океан. По мащаб градът се нарежда на второ място в Африка, след Кайро. Името на града Каза бранка (Бяла къща) е дадено от  португалците през 1515 г. които по това време владеят тези земи. След оттеглянето им през 1755 г., по времето на султан Сиди Мохамед III името на града остава, но на марокански арабски Дар ал Бейда и португало-испански – Каза бланка. Най-голямата забележителност в Казабланка е джамията, намираща се на брега на Атлантическия океан. Тя съществува от 1993 г. и е издигната за 60-ия рожден ден на крал Хасан II и  носи неговото име. Конструкцията ѝ се отличава от другите джамии с впечатляващите си размери. Издигната е на скалите, в които се разбиват мощните вълни на океана, което я прави неповторима. Тя е сред малкото мюсюлмански храмове, в които могат да влизат хора с друга вяра. Минарето се издига на повече от 200 м. височина и е най-високото в мюсюлманския свят.

В Казабланка Ани Радева и семейството ѝ прекарват 4 години, след което се преместват в културно-духовната столица на Мароко – гр. Фес. „Това е най-древният императорски град в Мароко, където са едни от най-красивите сгради. Доста е религиозен, духовен, а голямата забележителност в него е старинният град Медина, където е открито първото училище – отбелязва Ани и допълва: – Той е образуван от малки улички, като лабиринти с цветни стълби, задънени улички, дори на места трудно прониква светлина.“ Зад големите зидове са скрити чудните вътрешни градини „риад“ (от арабски език – градина), до които любопитните погледи на чужденците трудно могат да проникнат.

Българското училище „Родолюбие“ е създадено още през 1986 г., а от 2012 г. е одобрено и се подпомага финансово от Министерството на образованието в България.

„Училището ни е с 18 до 22 ученици, наистина е малко, но е фактор в Кралство Мароко. За самата общност е много важно то да съществува, защото обединява съсловието при отбелязването на националните български празници, традиции, обичаи. Освен езиково обучение и история, там се организират и работилнички, ателиета. Наред с учебния процес, част от нашия живот са и тържествата – за Рождество Христово, Нова година, честванията на 3 март, 24 май и т.н. Тогава присъства цялата българска общност, чуждестранни дипломати и много марокански приятели, които са завършили образованието си в България“.

Снимки: Дарина Григорова, личен архив