Днешният свят е неразривно свързан с технологиите, и все повече деца прекарват време пред електронно устройство, независимо дали го използват за обучение или за развлечение. Това показва и статистиката за България, която за изминалите две години е тревожна.

Късно проговаряне, разстройства на емоционалното състояние, нарушаване на концентрацията, зачестили случаи на насилие – това са само част от проблемите, които възникват в резултат на използването на електронните устройства от деца. Наистина ли положението е толкова сериозно?

„Да, всичко това е един взаимосвързан комплекс, основите на който се поставят още от ранна детска възраст. Екранът забавя развитието на смислената реч, не може да се развие комуникативното поведение. За децата е изключително важна реалната игра, която дава житейския опит, развива въображението, емоционалната зрялост и осъзнатост” - обяснява Яна Илчева и дава примери от практиката си за обратното: дете, което не може да отлисти страниците на книга, а плъзга с пръст по страницата, или дете, което не е изградило своята идентичност и се оприличава с анимационен герой.  Неслучайно през последните години се появиха такива термини като „синдром на екранното време” и „поколение на отчуждението”.

„Вследствие прекомерното гледане се получава свръхстимулация на нервната система, променят се биохимичните процеси в мозъка и не се изграждат правилните неврологични връзки. Състоянията наподобяват психични разстройства, пристрастяване, което е съпоставимо с наркотична зависимост. Наблюдава се дезорганизация на поведението, честа смяна на настроения, предразположеност към депресия, липса на емпатия, нарушават се сънят и двупосочната комуникация. За поколение, отгледано пред екрана, е изключително трудно да се заиграват, да общуват помежду си. Не се развива добре работната памет, както и креативното мислене. И все повече деца, за съжаление, имат когнитивни и обучителни трудности” – отбелязва Яна Илчева.

Миналата година децата в България завършиха училище дистанционно, в момента учениците от горните класове все още са онлайн. Как ще се отрази дистанционното обучение върху българските деца?

„Последиците тепърва ще се изследват по-задълбочено. Изолацията и екранното време са най-пагубни за първокласниците и децата с проблеми в развитието. Все повече се засилват и обучителните трудности, защото учениците изостават с материала. По отношение на социалните умения мисля, че те ще ги наваксат, връщайки се в клас. В бъдеще все повече ще се усещат трудности в концентрацията, поведението, слуховото внимание, фината моторика. Според мен, последиците ще са най-вече психологически и обучителни” – смята Яна Илчева.

Технологиите ограничават сензорната интеграция, живата връзка, усещането от реалното общуване, движението. Но те могат да бъдат и една допълнителна подкрепа, когато са целенасочено използвани и дозирани:

„Има много образователни канали и приложения, които подкрепят учебния процес. Също така могат да се използват и за алтернативна комуникация. Не можем да изолираме децата изцяло, всички ние сме зависими под някаква форма от технологиите. Те обаче не трябва и не могат да заместят реалните житейски събития, общуването, практическите умения и потребностите” – категорична е Яна Илчева.