Макар и повече от столетие след създаването ѝ, прочутата торта „Гараш” неизменно присъства в сладкарските витрини. За съжаление, малцина знаят кой е Коста Гараш – нейният „родител”, дал живот на своето щастливо хрумване именно в България.

В първите години на новоосвободеното Отечество един млад австро-унгарец пристига в Русе, амбициран да приложи с размах наученото в сладкарското училище във Виена. Сред стените на аристократичния хотел „Ислях Хане” той ще създаде шедьовър, чийто наситен, но и изтънчен вкус завинаги ще връща в родината ни, чрез емоциите и спомените – короновани особи, елитни граждани, личности от артистичния свят.

Коста Гараш избира най-доброто място, за да разгърне своя талант – крайдунавския град, привнесъл най-качественото от европейските традиции и дух, и най-елитния хотел, единствен попаднал в известните по онова време каталози.

„Тогава настъпват много промени в градоустройството, градът придобива европейски облик и доста се отличава от останалите в Османската империя. Същевременно русенци бързо забогатяват, често пътуват до Западна Европа и донасят лукса, бита, обноските, тоалетите, сервизите. В почти всеки дом има пиано, цигулка или друг музикален инструмент, домашните концерти стават много популярни и обогатяват общата култура в града. Всичко това привлича европейските специалисти, сред които е и семейство Гараш.“

Наетият от фамилията хотел, обзаведен по последна мода и със спускащи се от таваните кристални полилеи, предлага на елитните си гости лукс, изтънчени забави, първокласни ястия и питиета и цветна градина с изглед към река Дунав. Именно в „Ислях Хане“ младият княз Александър Батенберг посреща шведския крал Оскар II, сръбския Милан Обренович и румънския Карол I и често посещава утвърдилите се вече балове.

„Тортата „Гараш“ е създадена за гостите, които Александър Батенберг посреща в Русе – казва още Веселина Антонова. – Както е известно, новоизбраният княз за първи път стъпва на българска земя именно в нашия град и русенци му организират възможно най-добрия бал. Говори се, че на това пиршество негова партньорка е Екатерина Каравелова – бъдещата съпруга на министър-председателя Петко Каравелов. Младата и красива учителка пристига от Русия, където е завършила образованието си, и като преводач на княза го въвежда в българските среди.“

Въпреки че създателят на тортата „Гараш“ идва от австро-унгарските земи, рецептата му се опира на българските вкусове и продукти. Той изработва блатовете ѝ от орехи, набрани от дърветата край Дунава, яйца и захар, а за пълнежа и глазурата използва „бутер“ и черен шоколад.

През 1894 г. трийсет и пет годишният Коста Гараш се жени за сръбкията Елена, а няколко години по-късно се установява в София, където работи в известния гранд хотел на Йохан Палах със сладкарница от най-висока проба. През 1912 г. съпругата му умира, а след пет години и Коста Гараш си отива от този свят. И двамата пожелават да оставят костите си в града, дал начало на тяхната любов.

Освен рецептата за тортата „Гараш“, на създателя ѝ русенци дължат и думи като „бутер“, „щрудел“, „виенска кифла“, станали съставна част от речника им още през XIX-и век. За жалост, красивите сгради, в които Коста Гараш чрез творенията си оставя своето сърце, отдавна багери са сринали със земята. Ала докато я има неговата шоколадова миниатюра, край името му ще витае сладостен полъх, усещане за време и финес.

Снимки: архив, bulgarianhistory.org, Регионален исторически музей – Русе