В навечерието на парламентарните избори Студентският клуб на политолога към СУ „Св. Кл. Охридски“ насърчи младите хора да разсъждават на тема „Защо ще гласувам“ и чрез есетата си да изтъкнат аргументи в подкрепа на гражданската активност. Както в чужбина, така и у нас на 4 април се очаква много повече младежи да пуснат своята бюлетина, осъзнавайки съдбовността на избора кой да преведе България през икономическата, институционалната и моралната криза.

Бъдещите политолози няма как да останат безучастни, тъй като имат пряко отношение към политическите процеси и са длъжни да посочат мотиви за заставане пред изборните урни, смята председателят на клуба Атанас Радев.

„В есетата има много съдържателни отговори на този въпрос – продължава той. – Направи ми впечатление един от тях – че не Терминал 2 е решението, а избирателната секция, тъй като заминаването е бягство от поемането на отговорност. И имайки предвид, че това е написано от студент, можем да направим изводи за нагласите сред младите хора. Всъщност ние всеки ден правим своя избор, ако щете с отиването до магазина, с избора на университет и т.н., който на по-късен етап рефлектира не само върху нас самите като личности, но и върху обществения живот. Така че участието в изборите не е еднократен акт и след сформирането на новото управляващо мнозинство тепърва предстои поставянето на стратегическите приоритети за младите хора и приемането на Националната стратегия за младежта.“

Ще успеят ли обаче избирателите да излъчат парламент, съотносим с глобалните проблеми и решенията, които очаква обществото ни за справяне с всеобхватната криза?

„Посланията са разнопосочни, дебатите са съотносими с елементарни нападки, не се вижда ясна концепция за това какво ще прави България в следващите четири години – отговаря Атанас Радев. – На нас обаче ни предстои възстановяване от коронакризата, настройване на икономиката спрямо Зелената сделка, реформиране на ключови сектори, затова и дебатите трябва да се водят в тази насока. Мен лично ме притеснява фактът, че политиката е слязла на ниво, наподобяващо междусъседски отношения. Липсват идеи и воля от страна на политическия елит за промяна на случващото се в страната. Епидемията от Covid-19 също повлиява върху предизборните кампании, които се водят в големите медии и чрез статуси във фейсбук. Отделно тя се отразява и на гражданското участие – хората, затворени по домовете си, имат много повече време да наблюдават какво се случва в страната и осъзнават ключовото значение за кого ще гласуват. Именно по време на криза се установява какъв е капацитетът на управление и въобще на българската политика.“

Младите хора издигат върховенството на закона, което ще гарантира правата и задълженията на всеки един от тях, като основен приоритет пред новата власт. Желаят също така да се чува техния глас в обществото, да имат условията за усвояване на различни умения, да се развиват кариерно.

„Правейки оценка на изпълнението на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г. се вижда, че е прекъснат диалогът между отговорните за младежките политики на национално и на местно ниво – казва още Атанас Радев. – В този смисъл е похвално, че в момента се включват много млади хора в политически проекти. И не съм съгласен с израза – вие, младите хора, сте бъдещето. Не, ние не сме бъдещето, ние сме настоящето поради простата причина, че бъдещето е там някъде в неизвестното.“

Според бъдещия политолог младите хора имат силни оръжия за присъствие в политиката – идеализъм, страст и необремененост с порочни практики. Те също така притежават експертиза и желание да изградят живота си в родината, но по европейските правила. Затова и след събуждането на гражданската им енергия по време на антиправителствените протести се очаква да бъдат не само участници, но и коректив на политическия процес.