Милен Райчев е един от активните членове на общността, която заедно празнува националните празници, организира концерти, прожекции на филми и други културни събития, провежда уроци по български език. Озовава се в Америка, за да завърши универистет, но без амбицията да остане завинаги там. Днес работи като инженер във фирма, която изработва специализирани машини за печатната индустрия. Определя себе си като “здравен емигрант” и по този повод се обръща към българските политици с един съвет – „да вкарват знания в страната, които липсват“. По отношение твърденията, че българите в чужбина не би трябвало да гласуват, тъй като не живеят в страната, сънародникът ни в Бостън е категоричен:

И като българи не само пазят своите традиции, език и вяра, но и участват в живота на страната си, макар и отдалеч. Показаха го и през дългите месеци на антиправителствени протести (през 2020г.), и с невижданата си активност на парламентарните избори през април. “Има огромна необходимост от промяна – това е причината“, казва българинът от Бостън. Самият той последно е посещавал родината преди две години и смята, че има развитие, но то е много по-бавно, отколкото потенциалът на страната ни предполага.

“Това не е положително развитие”, гласи лаконичният коментар на Милен Райчев относно отказа на предсрочно разпусналия се парламент да въведе дистанционно електронно гласуване и вот по пощата. По думите му, всяко бездействие в страната ще активира все повече гласове зад граница.

В Бостън живеят около пет хиляди българи. Събират се в новия си дом, в българската православна църква “Света Петка”, а малчуганите – в неделното училище “Св.Св. Кирил и Методий”. Повечето от емигрантите държат децата им да учат майчиния си език, въпреки “голямата борба” заради звучащата от всички страни чужда реч. Шестгодишната дъщеря на Милен Райчев също посещава българското школо. “Ако не държим на българския език, ще излезе, че тотално сме се отказали. А това не е вярно”, казва нейният баща.