Боян е дете на 15 години от София, един от онези, които растат и успяват да се справят в живота, въпреки синдрома на Даун. Той е надскочил възможностите на повечето от връстниците си и е неколкократен медалист на Европейските игри за младежи с увреждания – Emil Open. През септември м.г. момчето се завърна от Европейските игри за младежи с двигателни и ментални затруднения, провели се за девети път в Бърно, Чехия. Българските деца завоюваха там 6 златни, 5 сребърни и 3 бронзови медала, сред голяма конкуренция от 12 участващи държави. „Това се постига с много труд и постоянство, а и с много треньори, които да работят в тази сфера. Но за съжаление, в България спортът е на заден план, а и никой не вярва, че той съществува за тези деца“,отбелязва в интервю за БНР майката на Боян –Борислава Вандова.

„Ходим в чужбина, но у нас няма такива състезания – казва тя. – Спортът помага на децата да се развиват и е редно във всеки един център за работа с тях да е застъпен и спорт. Трябва да има повече специалисти, на които държавата да заплаща, а не да разчитаме само на доброволците. Поне три часа дневно са тренировките, те са след края на учебните занятия, а пък моят син е закръглен и затова трябва да спазва и диета. Освен всичко, тренировките, които треньорът е дал за домашно, продължават и вкъщи и с постоянството идва и резултатът. Така от дете с ментален проблем, което беше абсолютно зависимо от чужда помощ, сега вече имам напълно самостоятелно дете, което може само да се бори с проблемите в живота си. Много трудно се работи с нашите деца – с това ние родителите сме наясно. Не може ние да сме терапевти, физиотерапевти, психолози. Аз, като родител бих искала да се занимавам с моята професия и така да бъда пълноценен гражданин на това общество, а не да съм постоянно вкъщи, за да си гледам детето.

В школата, в която тренира Боян, всички младежи са елитни спортисти и се готвят за високи спортни постижения. Там обаче те постъпват напълно неподготвени, дори без каквито и да е умения да общуват, а някои проявяват и агресия. След срещите и работата с треньорите, от тези състояния не остава и помен. „Тези деца се превърнаха в чудесни състезатели, които полагат много усилия, за да бъдат истински спортисти и пълноценна част от нашето общество. Те дори контактуват със спортисти от други държави, имат високи цели, преследват ги и знаят, че има с какво да се гордеят“ – казва в предаване по БНР Слав Петков, председател на Балканската федерация „Адаптирана физическа активност” – ФАФА.Тя развива спорт за хора със специални образователни потребности.

„Процесът при тези спортисти е труден, изисква много търпение и здрави нерви, а хората, които се занимават с деца с увреждания буквално се броят на пръсти. Проблемът е в липсата на осведоменост, чеработата не е така непривлекателна и трябва повече търпение, когато се отнася до деца с ментални проблеми.Спортъте един от най-добрите начини за социална интеграция на тези децаи Боян е първият, с който федерацията работи. Политиката в тази сфера е неефективна, защото не е достатъчно популярен. Не само спортът, трябва да се рекламират и всички социални услуги, които се предлагат за хората със специални потребности“.

Освен в областта на спорта, Федерация „Адаптирана физическа активност“ се занимава с много дуги дейности, чрез които приучава децата на труд. От 2019 работи по европейски проект за деца и младежи със спецални потребности. Изградили са първата социална сладкарница в София, наречена „Малката къщичка“, където младите хора се учат да бъдат пълноценни. За тях социалните контакти са от голямо значение, затова сладкарницата е шанс, какъвто не всички в страната имат.

Съставил: Гергана Манчева по интервюта на Таня Любенова

Снимки: fapabbs.eu, Fаcebook /Слав Петков, Борислава Вандова