Експедиция ще разгадава тайните на каменните мостове в Родопите

публикувано на 21.09.21 в 09:05

Снимка: архив

Здраво стъпили с каменните си нозе, но с извисена над стелещите се води снага, каменните мостове в Родопите другаруват с времето. А то, щом се умори да смята мигове и вечности, присяда върху някой скален къс и слуша истории сред шумоленето на тъмната река срещу дар на вечен живот.

Макар често да наричат мостовете в Родопите „римски“, те най-вероятно са построени през Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина (сега Комотини, Северна Гърция) и Беломорието е минавал през река Арда и притоците ѝ, отбелязва Иван Балкански в книгата си „Стари мостове в Кърджалийски окръг“. Днес със задачата да разрови тайната на тяхното достолепие и устойчивост през времето се е заело сдружение „Мещра“, което в края на месеца ще проведе теренно проучване в планината. Река Арда е основният център, по който са построени по-мащабните мостове.

„Тези обекти не са добре проучени – липсва сигурна информация и документи за тяхното изграждане и поддържане, за техните създатели – разказва ръководителят на проекта арх. Иван Колев.

Много интересно е как мостовете са изграждани като единна система за преминаване на големите водни бариери в Родопите. В този смисъл е любопитно дали наистина са били част от общ предварителен замисъл или всеки е издигнат в различен период и по различен повод. Впечатление обаче прави един факт – поглеждайки картата на Родопите и на река Арда, виждаме, че големите сред тях отстоят на приблизително равни разстояния един от друг. А това, според мен, означава, че представляват една премислена система и нейното анализиране би доказало тази идея.“

Сдружение „Мещра“, заедно с Историческия музей в Ардино, Регионалния исторически музей в Кърджали и доброволци ще проверят какво е състоянието на каменните мостове, дали са се запазили в оригиналния си вид или са претърпели изменения. Те ще работят в Ардино, Кърджали и Смолян, където се намират над сто подобни съоръжения. За всяко от тях ще бъде подготвен материал с актуални и архивни данни, анализ на сегашното им състояние и автентичност. Цялата информация ще бъде качена в специален уебсайт и в бъдеще ще се използва за тяхното възстановяване.

„Причината мостовете да бъдат толкова добре запазени, е че представляват конструкция, позната от античността до сравнително скоро – казва още арх. Иван Колев. – А това означава, че до индустриалната революция са ползвани почти едни и същи системи за изграждане и те са били в постоянен процес на усъвършенстване. Мостовете в Родопите са сред последните примери на този тип архитектура, преди да се появят металните и след това изградените от бетон. Затова и можем да кажем, че те са издръжливи именно заради многовековното натрупване на знания и технологии.“

За една от емблемите на Родопите е провъзгласен Дяволският мост над река Арда – трисводест, с дължина 66 м, широчина 3,4 м и височина 12 м. Той е издигнат през XVI век, по заповед на султан Селим I, а градежът му е обгърнат с легенди. Според една от тях, негов създател бил майстор Димитър от Неделино, който се съгласил да построи мост над бурната река, макар всеки преди него да се провалял. Поверията нашепват, че Дяволът му обещал тайна, чрез която да го съгради за 40 дни и творението му да остане вечно. За съжаление, майсторът не успял да се порадва на великолепния плод на своите ръце, тъй като скоро починал. Друго предание гласи, че от Дяволския мост може да видиш лика на сатаната, ако се вгледаш във водите на реката между 11:00 и 12:00 ч., когато мостът и отражението му образуват кръг. А на един от камъните да различиш отпечатък от стъпката на дявола.