Денят на народните будители е сред най-обичаните български празници. За първи път е отбелязан в Пловдив през 1909 г., но официално е учреден през 1922 г., по предложение на тогавашния министър на просвещението. Според прокламацията на учредителите, това е „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България”. През 1945 г. празникът бил отменен за няколко десетилетия, но след 1992 г. традицията бързо се възстановява и обогатява.

Будителите в историята

„О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш'те знамена
нам за вечни времена….“

Тези думи са написани от Добри Христов – представител на първата генерация български композитори, който е автор и на музиката на „Химн на будителите“.

Роден във Варна, след завършване на гимназията той работи като учител, а през 1899 г. става съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“. През 1900 г., със средства, събрани от съгражданите му заминава да учи в Пражката консерватория. Там негови преподаватели са Антонин Дворжак, Йозеф Сук и други видни представители на чешката музикална култура. По-късно е преподавател в Държавното музикално училище и Държавната музикална академия в София, дирижира хора на църквата „Свети Седмочисленици“, след това – на катедралния храм „Св. Александър Невски“. Активен участник е при укрепването на българското хорово дело, автор е на значителен брой произведения за светски и църковен хор, за симфоничен оркестър, солови песни и др. Наред с всичко това, той е един от най-значимите изследователи на българския фолклор, теоретик, публицист, истински будител, посветил много от времето си на обучението по музика в общообразователните училища, съзнавайки колко важно е то за духовното израстване на поколенията, родени в следосвобожденска България.
„Чест и слава, вечна слава, вам, будители народни! Ваш'та памет вдъхновява към дела за светли дни…“