Гъдуларят Росен Генков е забележителен музикант в съвременното ни традиционно изкуство. Роден в София, той от дете опознава шопските песни и свирни на близкото с. Кокаляне и Панчарево (днес район на столицата). Шопската музика е началото, базата, вдъхновението за творческото му израстване. Теоретичната и практическа подготовка в НУФИ – Широка лъка откриват нови хоризонти в овладяване на цялостното ни фолклорно наследство, но и тънкостите на гъдуларската инструментална техника. Оттогава датират и първите му опити да аранжира народни песни, мелодии, хора. Професионалният път на Росен Генков преминава през ансамблите „Филип Кутев“, „Пирин“, Ансамбъла на народната армия, за да го отведе в Оркестъра за народна музика на БНР, където е концертмайстор повече от три десетилетия. Неизброими са инструменталните групи и камерните формации, в които участва. Много ефектни са изпълненията на Росен Генков и като певец, особено в така характерните за Граово „сватовски песни“ – речитативи, разказващи истории и случки, под гъдуларския му съпровод.

„Разбира се, че семейната среда е решаваща – убеден е Росен. – Баща ми беше съчетал трите важни фактора във фолклора: пеене, танц, свирене, познаваше и поддържаше обичаите. Майка ми също пееше много хубаво, беше известна майсторка на шевици, бродираше народни костюми. Това изигра голяма роля за любовта ми към фолклора и опознаването на тайните му. Първият ми инструмент беше импровизиран тъпан. Свирил съм и на пиано, изучавал съм солфеж, също съм опитвал и акордеон, но не ми беше по сърце. С гъдулката започнах сравнително късно – в края на основното училище. Продължих в Широка лъка, където имахме много добри преподаватели. Свирехме непрестанно, а и един от друг се учехме. Имахме разрешение от ръководството да свирим и през нощта, та и това правехме. Баща ми работеше в системата на „Балкантурист“ и още като ученик съм свирил по заведения, замествах, когато се налагаше. В ансамблите се запознах с музиката към различните танци. Свирехме в група с Рангел Вражев – кавал, Петко Стефанов – гайда, Иван Пердухов – тамбура. Имахме голям репертоар, който помнехме наизуст и много ни търсеха. Свирил съм и в други формации, дори не мога да ги изброя, но с колегите и досега сме приятели.“

„С колеги от радиооркестъра, начело с тамбуриста Румен Сираков, бяхме направили пътека до българската общност в Унгария – потомци на някогашните градинари. Те си имат културен център, обичат България, имат фолклорни състави и пазят българските традиции. Това бяха невероятни преживявания. Много се радвам, че в днешно време излезе едно младо поколение талантливи колеги с високо образование, познания, музикална техника. За тях сега е по-лесно – могат да черпят информация отвсякъде. Не се наемам да давам съвети, но съм се убедил, че най-важното за народния музикант е първо да овладее и запази стила на своя регион. И едва след това да се стреми да опознае и другите фолклорни области и да експериментира. Важното е да не изсъхва коренът на традицията, защото фолклорът е нашата история и нашето бъдеще!“