Кандидатите за учителски места са се увеличили двойно през последните две години, показва проучване на фондация “Заедно в час” сред училищата в цялата страна. Това важи и за бедния северозападен район в България, където се наблюдава трайно намаляване на населението.

Обяснението за този неочакван на пръв поглед интерес се крие в сполетялата ни епидемия от коронавирус и последвалата несигурност в много икономически сектори. Тези фактори принуждават много хора, завършили преди години педагогически специалности, да преосмислят досегашния си начин на препитание, ориентирайки се към учителската професия.

“Като говорим за по-висока конкуренция, не става дума само за млади учители, а за нови в професията – казва пред БНР-Видин Гергана Ефремова от фондация “Заедно в час”. – В резултат на тази сериозна криза много хора, непрактикували досега, видяха добра възможност да се обърнат към своето педагогическо образование. Разбира се, в това няма нищо лошо, тъй като колкото повече са кандидатите, толкова по-голяма е вероятността да бъде избран правилният човек. Но се оказва, че макар и квалифицирани на документ, те по-скоро не отговарят на профила, който училищата търсят по отношение на мотивацията, желанието за принос към образованието и уменията, съобразени с реалността на XXI век.”

За да се впише в училищната среда и да отговори в най-висока степен на очакванията за качествен учебен процес, фондация “Заедно в час” подава ръка на новопостъпилия учител с помощта на специалист от своя екип.

“Профилът на учителите е разнообразен, но ги обединяват няколко неща – обяснява Гергана Ефремова. – Това са мотивацията да бъдат полезни на учениците, желанието да бъдат дългосрочно ангажирани с образованието, да се учат и развиват постоянно, готовността да не се отказват при трудности, уважението към всяка гледна точка. Опитът показва, че когато се отнасяш към своите ученици с уважение, зачиташ техните права - наред с вниманието към отговорностите, които им възлагаш, те ти отвръщат със същото. Не на последно място нашите учители поставят фокус върху развиването на социално-емоционалните умения на децата. Така там, където целенасочено се работи в тази посока, атмосферата е по-спокойна и учениците постигат по-високи резултати.”

Петя Петрова-Павлова е един от младите учители, предпочели Северозапада за начало на своята кариера.

“Училище СУ “Христо Ботев”, в което преподавам в Козлодуй, е с учители от “Заедно в час” – разказва тя. – Натрупаните позитиви от тези мои колеги помогнаха на директорката да ми се довери и оставам с убеждението, че всичките ние оправдаваме очакванията. Пожелавам на младите преподаватели да не подценяват малките градове и да не се отказват. Тук има много качествени деца, добра материална база и могат да останат приятно изненадани.”

Младият учител Емилиян Рангелов е избрал СУ “Св.Св. Кирил и Методий” в монтанското село Лехчево, където преподава информационни технологии.

“Направих проучване на района и училището и реших тук да положа основите на своята кариера, за което не съжалявам – казва той. – Разбира се, обмислях и алтернативата да избера София, но след проведен разговор с директора предпочетох да остана тук. Много са плюсовете на това да се работи в малко населено място - училището предлага изключително много възможности за реализация, въпреки че регионът е рядко населен. Имам възможност и да продължавам своето образование в различни професионални направления.”

Видинската професионална гимназия “Михалаки Георгиев” може да се похвали с четирима нови учители, назначени през последните години.

“Приветствам присъствието на млади хора в учебните заведения – казва директорът Евлогия Манджукова. – Те са по-близо до учениците и са по-креативни, защото имат желанието да се наложат в професията. Изключително съм доволна от тяхната работа и хъс за нововъведение, за образование. Независимо, че скоро са постъпили на работа, те изявяват желание да се квалифицират, да записват допълнително магистратури, така че да бъдат мобилни на работното място.”

Евлогия Манджукова сравнява “пандемичното” училище с армия: “Ние просто чакаме заповедта (бел. ред. – за преминаване от присъствено в дистанционно обучение) и веднага се пренастройваме на нова вълна”. По думите й, през последните години учителите са показали, че могат да направят от невъзможното възможно – само и само да не пропадне учебната година.

Съставил: Диана Цанкова /по интервюта на Пламен Коцев, БНР- Видин/

Снимки: Фондация “Заедно в час”, архив