След като до 50-те години на ХХ в. вече са създадени предаванията на френски, английски, немски, италиански, турски, гръцки, сърбохърватски и албански език, през 1956 г. Българското радио създава и емисиите на арабски език. Това действие е провокирано от кризата около Суецкия канал. За ръководител на арабската редакция е избран Стефан Алахверджиев, а в нея започват работа редакторите Петър Мърваков, Цветана Янчева, Надежда Георгиева и Ганка Петкова.

На 19 юни 1957 г. започват излъчванията на българското радио на испански език. Първите сътрудници на испански език са Емилия Ценкова, Цветан Георгиев, Никола Иванов и Христо Гоневски. След “Революцията на червените карамфили” в Португалия, са създадени и емисиите на португалски език с ръководител Шела Аврамова. Малко след това същата година, във вече обособената дирекция “Предавания за чужбина” в БНР, се създава и редакция “Развиващи се страни”, която подготвя програми на френски, английски и португалски език, насочени за Африка и Латинска Америка. Тогава ръководители на “Предаванията за чужбина” са Христо Диамандиев и Богомил Мечкарски.

В края на 50-те години на ХХ в., е възстановено излъчването на предаванията на български език за чужбина, спрени след промените от 9 септември 1944 г. Тогава емисиите на български език са насочени за Северна и Южна Америка, където има българи от т.нар. “икономически емигранти”. Заедно с това, “Гласът на България” е насочен и към българските моряци и специалисти, работещи в чужбина. В края на 60-те години са възстановени и предаванията за Македония и за българите в Америка.

През 1974 г. настъпват известни промени в медийната политика на българската държава – радиопредаванията за чужбина са поети от Българското радио (тогавашното наименование на БНР), а материалите за някои вестници, които се печатат в чужбина на роден език за българските общности, започват да се ръководят от агенция “София Прес”. Този начин на работа продължава до края на 80-те години, когато в България настъпват демократичните промени.

От 1992 г. предаванията за чужбина на Българското национално радио се наричат “Радио България“, а от месец май 2004 г. “Радио България“ поддържа с текстове и аудиофайлове електронна страница в Интернет на 11 езика (български, английски, немски, френски, испански, руски, гръцки, сръбски, турски, албански и арабски).

По-подробно с развитието на “Радио България“ през новото хилядолетие можете да се запознаете в статията “Радио България и превратностите на времето“.

По исторически сведения, обобщени от Божидар Методиев – създател и уредник на Музея на БНР.

Съставил: Красимир Мартинов