Тази година се навършват 100 г. от създаването на Рапсодия "Вардар" – едно от най-популярните български произведения, познато в най-различни транскрипции. Музика, написана с размах, бляскава, празнична, колоритна – каквото е изобщо творчеството на Владигеров. И със сигурност най-известната творба на българския композитор, пианист и диригент.

Преди сто години 23-годишният (тогава) Владигеров все още живее в Берлин. Започнал музикалното си образование в България,  през 1914 г. , заедно със своя брат-близнак – цигуларя Любен Владигеров, отива в германската столица, където учи при известни педагози. Композиторът два пъти печели престижната Менделсонова премия на Берлинския университет. През 1918 г. – за своя Първи концерт за пиано, опус 6 и през 1920 г. – за “Три импресии“ (всъщност, това са три пиеси от цикъла ˮДесет импресии за пиано“, опус 9, които Владигеров преработва за симфоничен оркестър).

Не по-малко забележителен е фактът, че големият диригент Херберт фон Караян още като студент е изпълнявал произведения на Панчо Владигеров, а през 1926 г. се дипломира с неговия Концерт за пиано № 1.

Както е известно, композиторът работи за Deutsches Theater (от 1920 до 1932 г.), по покана на самия Макс Райнхард. В този период (през 1922 г.) композиторът сключва договор с известното виенско издателство Universal Edition. През същата година написва Рапсодия  ˮВардар”, която в първия си вариант е за цигулка и пиано. Историята на създаване разказва самият Владигеров.

Според думите му, през 1921 г., в една кръчма в Берлин се намират българи, сред които художникът Константин Щъркелов и Панчо Владигеров. В разгара на вечерта Щъркелов запява песен, а Панчо Владигеров вади нотно тефтерче и си записва мелодията. Не след дълго кани приятели си у дома, където Панчо и Любен Владигерови изсвирват премиерно пред публика новото произведение, наречено Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г. По-късно научават, че темата, върху която композиторът е изградил крайните дялове на творбата, всъщност е патриотичната песен на Добри Христов ˮЕдничък чуй се вик“, включена в сборника ˮБалкански песни“. През следващата 1923 г. произведението е издадено от Universal Edition под името Българска рапсодия ˮВардар“. По-късно (1928 г.) Владигеров я оркестрира за голям симфоничен оркестър, прави и още няколко транскрипции, а през 1971 г. Любен Владигеров преработва ˮВардар“ за две цигулки соло. Това накратко е историята на това произведение, изпълнявано наистина по цял свят и превърнало се в емблематично не само за своя автор, но и за българската музикална култура.